Балканика (литературна награда)

Наградата „Балканика“ е международна литературна награда за писатели от Балканите.

Идеята се ражда през 1995 г. на „Рациновите срещи“ в Северна Македония. В учредяването участват издатели от Северна Македония, Гърция, Албания, Турция, България, Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора) и Румъния. На 3 юни 1996 г. в Скопие, Северна Македония издателствата на 6 балкански страни – „Култура“ (Северна Македония), „Библиотека 49“ (България)^[1], „Кедрос“ (Гърция), „Фоно“ (Турция), „Народна книга“ (СР Югославия) и „Ориент оксидент“ (Румъния) регистрират Фондация „Балканика“ със седалище в София, столицата на България.

Номинациите се извършват от национални журита, а изборът на лауреат е предоставен на общо балканско жури, което всяка година заседава в различна балканска страна.

Творбите на номинираните за наградата автори се превеждат на всички балкански езици, а също и на френски и английски език, за да бъдат прочетени от общото жури, в което членува по един представител на всяка балканска страна.

За първи път наградата е връчена през 1997 г. в Охрид на сръбския писател Давид Албахари за романа „Стръв“.

Лауреати

• 1997 – Давид Албахари, Сърбия, за романа „Стръв“
• 1998 – Антон Дончев, България, за романа „Странният рицар на свещената книга“
• 1999 – Никос Баколас, Гърция, за „Свят на честта“
• 2000 – Василе Андру, Румъния, за романа „Небесни птици“
• 2001 – Венко Андоновски, Северна Македония, за романа „Пъпът на света“
• 2002 – Фатос Конголи, Албания, за „Сънят на Дамокъл“^[2]
• 2003 – Айфер Тунч, Турция, за „Тези нещица от 70-те години“
• 2004 – Димитър Шумналиев, България, за сборника с разкази „Влюбени разкази“^[3]
• 2005 – Маро Дука, Гърция, за романа „Невинни и виновни“^[4]
• 2006 – Ташин Юкчел, Турция
• 2007 – Владислав Баяц, Сърбия
• 2008 – Сема Кайкузус, Турция, за романа „Смъртта на религиите“
• 2009 – срещата на учредителите се отлага поради смъртта на двама от тях^[5]
• 2010 – Исмаил Кадаре, Албания за романа „Прокудените“^[6]
• 2011 – Александър Прокопиев, Северна Македония за „Хомонколос“^[6]
• 2012 – Недим Гюрсел, Турция, за романа „Червеният ангел“^[6]
• 2013 – Здравка Евтимова, България, за сборника „Пернишки разкази“^[6]
• 2014 – Христос Хрисопулос, Гърция, за книгата „Лампа между зъбите“^[6]
• 2015 – Башким Шеху, Албания, за романа „Играта, падането от небето“^[6]
• 2016 – Мурат Озиашар, Турция, за книгата „Черен хумор“^[6]

Бележки

1. „Балканика“ открива нови културни пространства (Известната фондация ще връчи през 2007 г. юбилейния си десети „Балкански Нобел“ за литература, споделя нейният президент – писателят Николай Стоянов)“, интервю на Борис Данков, в. „Дума“, 9 декември 2006 г.
2. Албена Атанасова, „Учител по математика взе „Балканика 2002“ (Албанецът Фатос Конголи беше отличен за романа си „Сънят на Дамокъл“), в. „Стандарт“, 30 септември 2003 г.
3. „Шумналиев приласка 'Балканика 2004' с 'Влюбени разкази'“, Vesti.bg, 11 октомври 2005 г.
4. „Гръцка писателка спечели Балканския „Нобел“, в. „Новинар“, 31 октомври 2006 г.
5. „Живият класик Кадаре с приз „Балканика“, в. „Труд“, 29 ноември 2010 г.
6. Награда „Балканика“ // Посетен на 11. 11. 2022.