Балб

Балби (на латински: Balbus: „заекващ“) e когномен на много римски фамилии.^[1][2]

От Ацилии Балби са известни:^[3]

• Маний Ацилий Балб, консул 150 пр.н.е.
• Маний Ацилий Балб, консул 114 пр.н.е.

От фамилията Ампии:

• Тит Ампий Балб, народен трибун 63 пр.н.е., привърженик на Помпей и от Цезар простен (^[4]).

Други консули с това име:

• Маний Ацилий Балб (консул 150 пр.н.е.)
• Маний Ацилий Балб (консул 114 пр.н.е.)
• Квинт Педий Балб, консул 43 пр.н.е., племенник на Гай Юлий Цезар
• Децим Лелий Балб, консул 6 пр.н.е.
• Луций Норбан Балб, консул 19 г.
• Квинт Юлий Балб, суфектконсул 85 г.
• Квинт Юлий Балб, суфектконсул 129 г.
• Децим Лелий Балб, суфектконсул 46 г.

Най-важните обаче с това име са двама родени в Гадес (Кадис) от Корнелии Балби:

• Луций Корнелий Балб Стари, 1 век пр.н.е., частен секретар на Юлий Цезар; пише дневник
• Луций Корнелий Балб Млади, 1 век пр.н.е., племенник на горния; служи при Цезар

Други личности с това име:

• Луций Луцилий Балб, римски юрист, брат на Квинт Луцилий Балб, (^[5])
• Квинт Луцилий Балб, философ-стоик (^[6]).
• Квинт Антоний Балб, претор в Сицилия 82 пр.н.е.
• Марк Аций Балб, женен за Юлия, сестра на Цезар, с която има дъщеря Ация, майка на Август.

Източници

1. Compare Цицерон Epistulae ad Familiares, vi.12; xiii.70
2. Chisholm, Hugh, ed. (1911). Balbus. Encyclopædia Britannica. 3 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 242.
3. ((en)) Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Balbus (I. 2), 1870, p. 455a (v. 1) Архив на оригинала от 2015-01-28 в Wayback Machine..
4. Цицерон ad Fam. vi. 12 and xiii. 70
5. Цицерон, „За оратора“, III, 78; „Брут“, 154
6. Цицерон, „За оратора“, III, 78

Външни препратки

• Coinage of Balbus Архив на оригинала от 2015-01-28 в Wayback Machine.
• William Smith: Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. Band 1, Boston 1867, S. 455 (online Архив на оригинала от 2015-01-28 в Wayback Machine.).