Балалайка

Балалайката е руски национален струнен музикален инструмент с резонаторна кутия в триъгълна форма, дълга шийка и гриф с позиционни прегради. Инструментът се среща в различни размери – от 600 мм до 1,7 метра (контрабас-балалайка) и има три металически струни, от които две са настроени в унисон, а другата кварта по-високо.^[1] Струните се привеждат в звучение посредством засягането им с върховете на 2, 3 и 4 пръст на дясната ръка при бързо тремолиране на китката (т.н. брянцане) или по-често чрез плектрум (перце).^[1]

балалайка

Среща се в пет основни разновидности: прима, секунда, алт, бас и контрабас. В края на XIX век балалайката е усъвършенствана от Василий Андреев, който прилага система за настройване на струните и определя точно оркестровите разновидности:^[1]

• прима със строй: е1, е1, а1;
• секунда: а, а, d1;
• алт: е, е, а;
• бас: Е, А, d;
• контрабас: Е1, А1, D.^[1]

Балалайката е един от инструментите, които са се превърнали (заедно с акордеона и в по-малка степен жалейката) в музикален символ на руския народ.^[1]

Източници

1. Музикален терминологичен речник. Наука и изкуство, 1969. с. 34.

Тази статия за музикален инструмент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.