Remove ads
Бабинци е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.
Село Бабинци се намира в планински район, над Тетевен, на около 1000 метра надморска височина. Разположено е на едно от най-хубавите места в Предбалкана на Стара планина.
Селото е заобиколено от върховете Трескавец, Острич, Червен и Висок. Местността е карстова и за това в района има много пещери и скални образувания. Връх Острич е във формата на конус, с обща площ на върха не повече от 30 m2. На връх Трескавец са открити останки от антична крепост.
За траките, римляните, павликяните и богомилите, живели в района на село Бабинци, свидетелстват немалко артeфакти, изнамерени от иманяри и археолози, част от които се намират и в музея на гр. Тетевен. През ХІІ век в района се заселват богомили, придошли от Тракия. Те оттук през XIV в., заселили местността Палтен, която е между Кирчево и Тетевен. Заселниците били една малка група от хора, които изградили махалата Бабовяне, регистрирана през 1483 г. и в османските регистри като част от село Градежниче, в които през 1479 г. пак от османски архивен документ, според К. Гозлер, живеели общо 11 домакинства. През годините 1545 и 1579 в махала Бабинци – част от село Градежница, не са регистрирани местни жители. След ХVІІ в. започнало заселването им, като заселниците били предимно от с. Галата, където живеят предимно помаци.
Бабинчерите са участвали и в Руско-турската война през 1877–1878 г. За това свидетелства един паметник на загиналите през войната, изграден точно между землищата на Бабинци и Тетевен. След Руско-турската война махала Бабинци е опразнена, като земите ѝ били заграбени от жителите на Тетевен и махалата от градежченска станала тетевенска. През периода от 1880 до 1960 г. Бабинци отново се превърнала в махала, като по-голямата част от жителите се заселили от Глогово. 1980 година, Бабинци придобива статут на самостоятелно село.
Remove ads
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 296 | 100,00 |
| Българи | 279 | 94,25 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 14 | 4,72 |
Празникът на селото е на 6 май – Гергьовден. Има конни надбягвания, надпяване на местни фолклорни състави.
Празникът „Покров Богородичен“ се чества на 1 октомври на близкия връх Острич, където е имало стар кръст, а през 2005 г. на негово място е построен параклисът „Покров Богородичен“. Рано сутринта се отслужва Света литургия, присъстват както жителите на селото, така и хора от Тетевен и околностите. По-късно всички се събират на трапеза, да опитат традиционното за празника и региона меню – курбан, боб и мляко с ориз.[3]
Remove ads
През 2006 година на връх Острич е построен параклис „Покров Богородичен“, с дарения от помаците на Бабинци. Празник на параклиса се провежда на първи октомври всяка година в подножието на върха.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads