Б

Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата. Обозначава звука /b/. В старобългарската азбука има название букы, съответно в църковнославянска — буки, което на съвременен български означава просто буква. В глаголицата се изписва така и има цифрова стойност 2, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Б произлиза от прабългарските руни, според други е модификация на гръцката буква β (бета).

Главно Б със стандартен и сръбски/македонски вариант на малкото б

Кирилска буква Б
Уникод (hex)
Главна: U+0411
Mалка: U+0431

Буквата Б има различно ръкописно изписване в сръбската, а оттам и в македонската кирилска азбука. В българския ръкописен вариант главната буква Б се изписва нещо като на h-образно под тилда, докато в сръбското и македонско ръкописно изписване тя изглежда като цифрата 6 под тилда. Съществува разлика в някои шрифтове между малката печатна буква Б в българския ѝ вариант и съответно в сръбския и македонския. В българския буквата наподобява формата на 6-ца, докато в другите две е почти идентична с малката печатна гръцка буква δ.

В ранни варианти на правописа на езика кхоса и зулу буквата Б е използвана като главно съответствие на буквата ɓ, обозначаваща имплозивния съгласен звук [ɓ]^[1]. Днес вместо Б и ɓ се използват латинските букви B и b.

Кодове

кодова таблица	буква	десетично	шестнадесетично	осмично	двочино
Уникод	главна	1041	0411	002021	0000010000010001
	малка	1073	0431	002061	0000010000110001
ISO 8859-5	главна	177	b1	261	0010110001
	малка	209	d1	321	0011010001
KOI 8	главна	226	e2	342	0011100010
	малка	194	c2	302	0011000010
Windows 1251	главна	193	c1	301	0011000001
	малка	225	e1	341	0011100001

Източници

1. Knappen, J. (1993) Fonts for Africa: The fc Fonts // TUGboat, Vol. 14, no. 2