Ачария

Ачария или ачаря (на санскрит: आचार्य) означава „учител“, който преподава чрез собствения си пример (от санскрит: ачара, „поведение“ или аа + чаря, „който трябва да се следва“). Терминът се използва в индийските религии, най-вече в индуизма.

Най-важните ачарии в индуизма са:

• Шанкарачаря
• Рамануджачаря
• Мадхвачаря
• Нимбаркачаря
• Валабхачаря
• Чайтаня Махапрабху

За Гаудия вайшнавите ръководството на духовен учител (гуру) е задължително условие за разбирането на Бога^[1]. Според Чандогия Упанишад само личност, която следва ачария може да разбере „науката за абсолютната истина“^[2].

Друго значение, което може да бъде дадено на Ачария е „този, който учи с примера си“.

Ачария често е основател и глава на сампрадая, а титлата Ачаря се добавя след името в знак на уважение.

Източници

1. Бхагавад гита: Духовният учител и абсолютната истина, архив на оригинала от 25 март 2007, https://web.archive.org/web/20070325184244/http://vedabase.net/bg/4/34/en, посетен на 11 декември 2006
2. Принципът „Гуру“, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928080142/http://bvml.org/SBVPGM/sgt.html, посетен на 10 декември 2006

Външни препратки

((en)) „Ачария“ във ведическите произведения Архив на оригинала от 2006-05-02 в Wayback Machine.

Тази статия, свързана с индуизъм, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.