маркиз на Ферара From Wikipedia, the free encyclopedia
Ацо VI д’Есте (на италиански: Azzo VI d'Este), нар. и Арко или Ацолино (Arco o Azzolino; * ок. 1170, Ферара, † ноември 1212, Верона), е италиански благородник и кондотиер, маркиз на Ферара (1209 – 1212), граф на Ровиго (1194), подест на Ферара (1196, 1205 и 1208 г.), на Падуа (1199), на Верона (1206/1207) и на Мантуа (1207/1208 и 1210/1211).
Ацо VI д’Есте | |
маркиз на Ферара | |
Роден |
1170 г.
|
---|---|
Починал | 18 ноември 1212 г.
|
Погребан | Манастир „Вангадица“ в Бадия Полезине |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | 1209 – 1212 |
Предшественик | Обицо I д’Есте |
Наследник | Алдобрандино I д’Есте |
Други титли | граф на Ровиго (1194), подест на Ферара (1196, 1205 и 1208), на Падуа (1199), на Верона (1206/1207) и на Мантуа (1207/1208 и 1210/1211) |
Герб | |
Семейство | |
Род | Есте (династия) |
Баща | Ацо V д’Есте |
Майка | неизв. жена или Маркезела Аделарди |
Братя/сестри | Аниезе д'Есте |
Съпруга | София Алдобрандини София Савойска Алис дьо Шатийон |
Деца | Алдобрандино I д’Есте Беатриче I д’Есте Ацо VII д’Есте Констанца д'Есте |
Ацо VI д’Есте в Общомедия |
Той е син на Ацо V д’Есте (* 1125 или ок. 1130, † ок. 1190 или 1193), управител на Ферара, и на съпругата му с неизвестно име или Маркезела Аделарди (* ок. 1177/1178, † 1786/1187). Негови дядо и баба по бащина линия са Обицо I д'Есте, маркиз на Есте, подест на Падуа, маркиз на Милано и на Генуа и господар на Ферара, и София да Лендинара, а по майчина – Аделардо II Аделарди ди Маркезела и съпругата му. Има една сестра:
Той не наследява баща си, който умира преждевременно около 1190 г. и през 1193 г., а дядо си Обицо I. Още през 1160 г. неговият род може официално да се похвали с титлата „маркиз на Ферара“.[1]
Около 1186 г. е сгоден за Маркезела Аделарди, единствената наследница на рода Аделарди, но според някои източници брак не е сключен[2] и тя умира преди брака.[3]
През 1189 г. се жени за София Алдобрандини, от която има син. След това се жени за за София Савойска, от която има дъщеря. Сключва трети брак с Алис дьо Шатийон през 1204 г., от която има син и дъщеря.[4][5]
През 1194 г. Ацо VI получава господството на сем. Есте и над Ровиго от император Хайнрих VI, който го прави граф. През 1196 г. е избран за подест на Ферара и е такъв и през 1205 и 1208 г. През 1199 г. е подест на Падуа, а през 1206/1207 г. – на Верона. През 1207/1208 и 1210/1211 г. е подест на Мантуа.[5]
Есте избират страната на гвелфите и Ацо, противопоставяйки се на Салингуера Торели, който принадлежи към фракцията на гибелините, води кръвопролитна война, която започва през 1205 г. с обсадата на замъка на Фрата Полезине. Замъкът е превзет, но Салингуера моли за помощ Ецелино II да Романо и успява да изгони сем. Есте от Ферара, докато Ацо е във Верона. През 1208 г. Ацо VI успява да победи както Салингуера II Торели, така и Ецелино, и е признат за господар на двете републики Ферара и Верона, като също така получава инвеститурата от император Ото IV фон Брауншвайг.[6] Следователно актът за избиране на главата на град Ферара от хората, който се предполага, че е станал през 1208 г., изглежда исторически фалшификат.[7]
Когато Ото IV идва в Италия, той кара семействата Есте и Салингуера да се помирят. Малко след това Салингуера влизат в лигата на папа Инокентий III срещу императора, но на 10 май 1212[5] г. папата назначава Ацо VI за маркиз на Анконската марка.
През 1212 г. Ацо VI тръгва отново на война срещу Ецелино да Романо, за да подкрепи народа на Виченца, но е победен при Понталто близо до Виченца. Той намира убежище във Верона, където умира през ноември същата година на около 42 г. Погребан е в манастира „Вангадица“ в Бадия Полезине.
Жени се три пъти:
∞ 1. 1189 за София Алдобрандини, от която има един син:[8]
∞ 2. за София Савойска (* ок. 1167/1172, † 3 декември 1202), дъщеря на Хумберт III Савойски, от която има една дъщеря:
∞ 3. 22 февруари 1204 за Алис дьо Шатийон (* 1164, † 1235), дъщеря на Рено дьо Шатойон и господарка на Клиши льо Гарен, от която има син и дъщеря:[5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.