Ахмед ага Тъмръшлията

Ахмед ага Караходжов, известен още като „Тъмръшлията“, е помашки водач и османски управник на областта Рупчос в края на 19 век. Роден е около 1820 година и от 1879 до 1886 година управлява т. нар. Тъмръшка република.

Ахмед ага Караходжов „Тъмръшлията“
помашки бей
Роден	ок. 1820 Тъмръш, Османска империя
Починал	1895[1] Тъмръш

Биография

Тъмръшката република, обозначена с номер „2“.

Ахмед ага е син на Хасан ага, помак от село Лясково. Майката на Ахмед ага е родена в село Чепеларе и е дъщеря на Джафер Дервишев, виден помак в селото. По време на Априлското въстание е управител на нахията Рупчос. По-малките му братя Смаил ага и Адил ага ръководят башибозушки отреди, участващи в разорението на Перущица и ограбването на Бойково и Дедово.^[2]

След първоначалното прогонване на населението и опожаряването на региона през 1878 година, голяма част от управниците начело с Ахмед ага Тъмрашлията и бежанците се завръщат и основават т. нар. Тъмръшка република в Родопите. Докато „републиката“ е била под негово управление, не е допуснато никакво насилие, противопоставяне и противоречия между различните религиозни и етнически общности, които живеели в мир и разбирателство.

Тъмръшката република обхващала общо 22 села и 5 махали в Рупчос.^[3] Всички закони, създавани в Цариград, достигали до границата на неговата родопска „държавица“ в долината на Кричим и по поречието на Въча. Една част от жителите на Тъмраш и подвластните му села, от където Ахмед ага Тъмрашлията е управлявал своята област, заедно с останалата оцеляла част от помашкото население, днес живеят основно в селата на днешните общини в област Смолян и област Пловдив.

В началото на 1885 година, непосредствено преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, писателят Захари Стоянов е поискал среща с Агата, която е проведена в неговите сараи, с цел договаряне на отказ от противопоставяне и недопускане на насилие в плануваното бъдещотото Съединение на България. В знак на приятелство Захари Стоянов подарява на агата бинокъла си. Известен с честността на дадената си дума, агата е спазил неофициалното споразумение да не пречи на обединението.

Управление

Ахмед ага по подобие на своя баща от който получил в наследството този район, сам раздавал правосъдие и представлявал закона. Охраната и войската му се състояла само от 40 специално обучени хора. Заради твърдостта, наложения ред и запазено спокойствие дълго време в този район, турското правителство го припознава за владетел и му определя допълнително месечна заплата от 500 гроша, а на стражата му по 60 гроша.

Гроб от заличеното село Тъмръш.

Използвана литература

• Мехмед, Хюсеин – „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“. София, 2007.
• Вълчев, Ангел – „Тъмраш“. Издателство на Отечествения фронт – София, 1973.
• Арденски, Владимир (2005). „Загаснали огнища“, София: ИК „Ваньо Недков“, ISBN 954-8176-96-3.
• Дечев, Васил – „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 и кн.II, 1936.
• Хайтов, Николай. За Ахмед ага Тъмръшлията и за едно тълкуване на неговата роля в потушаването на Априлското въстание // Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов“, 1985, [1958].

Източници

1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 290. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
2. Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1976, т. 2, София 1988, с. 220 – 223, 231, 246 – 247.
3. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.