Атърауска област
From Wikipedia, the free encyclopedia
Атърауска област (на казахски: Атырау облысы; на руски: Атырауская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 118 631 km² (12-о място по големина в Казахстан, 4,4% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 633 791 души[1] (13-о място по население в Казахстан, 3,44% от нейното население). Административен център град Атърау. Разстояние от Астана до Атърау 1560 km.
| Атърауска област Атырау облысы | |
| област в Казахстан | |
 | |
 | |
| Страна | Казахстан |
|---|---|
| Адм. център | Атърау |
| Площ | 118 631 km² |
| Население | 633 791 души (2019) 5,34 души/km² |
| Райони | 7 + 1 |
| Губернатор | Серик Шапкенов |
| Официален сайт | www.gov.kz/memleket/entities/atyrau |
| Атърауска област в Общомедия | |
Историческа справка
Град Атърау е основан като крепост под името Гурев около 1640 – 1645 г. До 1752 г. се е числил като градско селище, след което тозу му статут е отнет и е възстановен отново през 1865 г. Другият град в областта Кулсаръ е признат за такъв през 2001 г. Атърауска област е образувана на 15 януари 1938 г. под името Гуревска област. На 20 март 1973 г. от южните ѝ части е образувана Мангишлакска област, която през 1980 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към тогавашната Гуревска област. На 4 ноември 1990 г. Мангишлакска област е отново възстановена, по късно преименувана на Мангистауска област. През февруари 1992 г. град Гурев е преименуван на Атърау, в т.ч. и областта на Атърауска.
Географска характеристика
Атърауска област се намира в западната част на Казахстан. На запад граничи с Астраханска област на Русия, на север – със Западноказахстанска област, на изток – с Актобенска област, на югоизток – с Мангистауска област, а на юг се мие от водите на Каспийско море. В тези си граници заема площ от 118 631 km² (12-о място по големина в Казахстан, 4,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 750 km, ширина от север на юг 360 km.[2]
Атърауска област е разположена в северната част на плоската Прикаспийска низина, на север от Каспийско море, между долното течение на река Волга на запад и крайните югозападни разклонения на Подуралското плато. по-голямата част от територията на областта е под морското равнище, като само в крайната ѝ югоизточна част се издигат ниски възвишения с максимална височина 220 m (). Прикаспийската низина е заета от обширни участъци покрити с пясъчни дюни (пустините Рън, Тайсоган, Ментеке, Косдаулет, Батпайсагър и др. Каспийско море покрай бреговете на областта е плитко (под 50 m). Бреговата му линия е слабо разчленена, като се срещат малки пясъчни коси и крайбрежни острови. В резултат от понижването на нивото на морето се образуват големи заблатени участъци, т.нар. сори.[2]
Климатът е рязко континентален, крайно засушлив, с горещо и сухо лято и студена зима, с неустойчива снежна покривка. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура от 24 °C на север до 26 °C на юг, средна януарска температура съответно -10,6 °C и -7,4 °C. Годишната сума на валежите е 180 – 200 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.[2]
Всичките немногочислени реки в областта принадлежат към водосборния басейн на Каспийско море, като главната от тя е Урал, пресичаща я от север на юг с най-долното си течение и разделяща я на две части – западна и източна. Реките Емба, Сагъз и Уил са крайно маловодни, презлятото се засоляват и се разпадат на отделни водни участъци, като на някои от тях са изградени малки язовири. По долините на реките и покрай бреговете на Каспийско море има множество малки езеро, предимно солени.[2]
Почти цялата област е заета от тревисто-пелинови полупустини и пелиново-солянкови пустини развити върху кафяви почви. По крайбрежието на морето се простира заблатена тръстикова ивица, а по заливните тераси на реките Урал и Емба – малки дървесно-храстови горички. Горите и храстите заемат под 1% от територията на областта. Съхранили са се множество диви животни: хищници (вълк, лисица корсак и др.), гризачи (лалугер, пустинна мишка, зайци), копитни (глиган, сайга), птици (дропла, степен орел).[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Атърауска област е наброявало 633 791 души (3,44% от населението на Казахстан). Гъстота 5,27 души/km². Етнически състав: казахи 92,59%, руснаци 5,27% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Атърауска област се дели на 7 административни района, 2 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Атърау (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 8. Атърау | 3500 | 338 139 | гр. Атърау | 269 700 | - | Балъкши |
| Административен район | ||||||
| 1.Жълъойски район | 29 400 | 82 962 | гр. Кулсаръ | 60 472 | 230 | Каратон |
| 2.Индерски район | 10 900 | 32 145 | сгт Индерборски | 14 008 | 190 | |
| 3.Исатайски район | 14 700 | 26 728 | с. Акъстау | 7717 | 75 | |
| 4.Къзълкогински район | 24 900 | 30 589 | с. Миялъ | 6616 | 325 | |
| 5.Курмангазински район | 20 800 | 57 340 | с. Курмангазъ | 13 145 | 260 | |
| 6.Макатски район | 4900 | 30 589 | сгт Макат | 14 843 | 125 | Досор |
| 7.Махамбетски район | 9600 | 34 811 | с. Махамбет | 8796 | 75 |
Икономика
В областта се намират основните нефтени находища на страната, което предопределя и развитието на нефтодобива и нефтохимическата промишленост.
Външни препратки
- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2012-01-04 в Wayback Machine.
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.