From Wikipedia, the free encyclopedia
Древната агора на Атина от класическия период е най-известният пример на древногръцка агора. Разположен е на северозапад от Акропола и граничи на юг с хълма на Ареопага и на запад с хълма Колонос (Agoraios Kolonos), известен също като Пазарния хълм.[1] Основното предназначение на агората е било за търговия и публични събирания. [2]
Археологическите данни показват, че мястото е населено от хората по време на късния неолит, около 3000 г. пр. Хр. Намерени са парчета керамика в кладенци и ями. По време на по-късния еладски и микенски период (1550 – 1100 г. пр. Хр.) и желязната епоха (1100 – 700 г. пр. Хр.) тук е имало гробище отначало с гробници-толоси и камерни гробници и по-късно със седящи погребения или погребения в ями. Имало е малко селище по време на геометричния период. По мнението на много изследователи, решението тук да бъде градският площад е взето през VI век пр. Хр. по времето на Солон[3]..
На агората се намирали Толосът – кръгла постройка, където се хранели пританите и официалните гости и в която се пазело свещеното огнище на града; булевтерионът, където заседавал Съветът на Петстотинте; храмът на Аполон Патроос; храмът на Великата майка, построен в края на V в. пр. н. е. на мястото на първия булевтерион; стоа на Зевс Елевтериос, наричан също Царският портик. На известно разстояние на изток се издигал олтарът на Дванадесетте богове. Към средата на V в. пр. н. е. на хълма започнали строеж на храма на Хефест. Пред булевтериона се издигали статуите на херосите-епоними на филите. В центъра на площада скулптурната група на Тираноктоните (тираноубийците) от Антенор и по-късно скулптура от Критий и Незиотес заемали мястото, където по времето на Пизистрат ставали тържествата по случай Големите Дионисии. На юг се издигали сградата на едно съдилище, един портик и две чешми, на север – „Шареният портик“ (Стоа Пойкиле), чиято вътрешност била украсена с картини от Микон („Амазономахия“), от Полигнот („Обсадата на Троя“) и от Панен (или Панайнос) („Битката при Маратон“)[4].
Археологическите разкопки на агората са започнати през 1931 г. от Американската школа за класически изследвания в Атина (на английски: American School of Classical Studies at Athens, ASCSA) и продължават и до наши дни [5]
През 1950-те години в източния край на агората е реконструирана Стоата на Атал от елинистичния период и днес служи за музей и като място за офиси и съхранение на екипа археолози.[6]
Разработен е виртуален модел – съвместно дело на ASCSA и фондацията Foundation of the Hellenic World, който може да се наблюдава с различни методи (3d видео, VR представление в реално време, Google Earth 3d модели).[7]
Музеят на древната агора се намира в Стоата на Атал, реконструирана сграда от около 150 г. пр.н.е. Характерната черта на музея е, че всички експонати са тясно свързани с Атинската демокрация, защото агората била фокусът на обществения живот на града.
Стоата, построена от Атал II Филаделф, е открита по време на разкопки на Агората, ръководени от Гръцкото археологическо дружество между 1859 и 1902 г. През 1953 – 1956 г. е реконструирана, за да съхранява находките. През 1957 г. гръцката държава поема отговорност за управлението и сигурността на музея и археологическата площадка.
Колекцията на музея включва[8]:
Най-важни в експозицията са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.