Атинска агора

Древната агора на Атина от класическия период е най-известният пример на древногръцка агора. Разположен е на северозапад от Акропола и граничи на юг с хълма на Ареопага и на запад с хълма Колонос (Agoraios Kolonos), известен също като Пазарния хълм.^[1] Основното предназначение на агората е било за търговия и публични събирания. ^[2]

Атинската агора и църквата на Светите Апостоли

История

Археологическите данни показват, че мястото е населено от хората по време на късния неолит, около 3000 г. пр. Хр. Намерени са парчета керамика в кладенци и ями. По време на по-късния еладски и микенски период (1550 – 1100 г. пр. Хр.) и желязната епоха (1100 – 700 г. пр. Хр.) тук е имало гробище отначало с гробници-толоси и камерни гробници и по-късно със седящи погребения или погребения в ями. Имало е малко селище по време на геометричния период. По мнението на много изследователи, решението тук да бъде градският площад е взето през VI век пр. Хр. по времето на Солон^[3]..

Сгради и структури

План на атинската агора към V век пр. Хр. С пунктир е означен пътят на процесията по време на Панатенеите
1 – Перистилен вътрешен двор
2 – Монетен двор
3 – Деветструен фонтан
4 – Южна стоа I (на гръцки: Νότια Στοά)
5 – Еакион
6 – Стратегий (на гръцки: Στρατήγιον (αρχαία Αθήνα))
7 – Колонос Агорски (на гръцки: Αγοραίος Κολωνός)
8 – Толос
9 – Плочи
10 – Монумент на херосите-епоними
11 – Стар булевтерион
12 – Нов булевтерион
13 – Храм на Хефест
14 – Храм на Аполона Патроос
15 – Стоа на Зевс Елевтерион
16 – Олтар на дванадесетте богове
17 – Царска стоа
18 – Храм на Афродита Урания
19 – Стоа на Хермес
20 – Стоа Пойкиле

На агората се намирали Толосът – кръгла постройка, където се хранели пританите и официалните гости и в която се пазело свещеното огнище на града; булевтерионът, където заседавал Съветът на Петстотинте; храмът на Аполон Патроос; храмът на Великата майка, построен в края на V в. пр. н. е. на мястото на първия булевтерион; стоа на Зевс Елевтериос, наричан също Царският портик. На известно разстояние на изток се издигал олтарът на Дванадесетте богове. Към средата на V в. пр. н. е. на хълма започнали строеж на храма на Хефест. Пред булевтериона се издигали статуите на херосите-епоними на филите. В центъра на площада скулптурната група на Тираноктоните (тираноубийците) от Антенор и по-късно скулптура от Критий и Незиотес заемали мястото, където по времето на Пизистрат ставали тържествата по случай Големите Дионисии. На юг се издигали сградата на едно съдилище, един портик и две чешми, на север – „Шареният портик“ (Стоа Пойкиле), чиято вътрешност била украсена с картини от Микон („Амазономахия“), от Полигнот („Обсадата на Троя“) и от Панен (или Панайнос) („Битката при Маратон“)^[4].

Археологически разкопки

Археологическите разкопки на агората са започнати през 1931 г. от Американската школа за класически изследвания в Атина (на английски: American School of Classical Studies at Athens, ASCSA) и продължават и до наши дни ^[5]

През 1950-те години в източния край на агората е реконструирана Стоата на Атал от елинистичния период и днес служи за музей и като място за офиси и съхранение на екипа археолози.^[6]

Разработен е виртуален модел – съвместно дело на ASCSA и фондацията Foundation of the Hellenic World, който може да се наблюдава с различни методи (3d видео, VR представление в реално време, Google Earth 3d модели).^[7]

Поглед от Акропола към музея

Музей на древната агора

Музеят на древната агора се намира в Стоата на Атал, реконструирана сграда от около 150 г. пр.н.е. Характерната черта на музея е, че всички експонати са тясно свързани с Атинската демокрация, защото агората била фокусът на обществения живот на града.

Стоата, построена от Атал II Филаделф, е открита по време на разкопки на Агората, ръководени от Гръцкото археологическо дружество между 1859 и 1902 г. През 1953 – 1956 г. е реконструирана, за да съхранява находките. През 1957 г. гръцката държава поема отговорност за управлението и сигурността на музея и археологическата площадка.

Колекцията на музея включва^[8]:

• находки от кладенци, наноси, погребения, работилници и светилища (IV хилядолетие пр.н.е. – 7 век пр.н.е.)
• глинени, бронзови, костни, стъклени изделия и изделия от слонова кост (6 век пр.н.е. – 3 век)
• скулптури (6 век пр.н.е. – 3 век пр.н.е.)
• монети (6 век пр.н.е. – 1831 г.)
• керамика (6 век пр.н.е. – 6 век)
• надписи (5 век пр.н.е. – 2 век)
• предмети от обществения живот (5 – 2 век пр.н.е.)
• глинени лампи (7 век пр.н.е. – XI век)
• предмети, намерени в дълбоки кладенци (10 – 1 век пр.н.е.)
• керамика от византийския период и турската окупация (10 – 12 и 17 век)
• колекция от амфори (6 век пр.н.е. – византийски времена)
• скулптури от перистила на стоата (5 век пр.н.е. – 3 век)
• скулптури и архитектурни части от горната стоа.

Най-важни в експозицията са:

1. Арибал
2. Клепсидра
3. Остракони (късове от глинени съдове)
4. бронзов щит с надписи
5. бронзова глава на Нике: Главата на Нике някога била покрита със златни и сребърни листа, а очите били вмъкнати; датира се към 425 г. пр.н.е.
6. Крилатата Нике: тя била акротерий на Стоата на Зевс Елевтерион; датира се към 415 г. пр.н.е.
7. статуя на Нереида
8. Атински закон за демокрация
9. Аполон Патроос
10. мраморен клеротерий.

Източници

1. R.E. Wycherley, Literary and Epigraphical Testimonia (Athenian Agora) (American School of Classical Studies, 1957), p. 27.
2. Sakoulas, Thomas. The Agora of Athens // Посетен на 2017-11-04.
3. Κλειώ Τσόγκα. Αρχαία Αγορά Αθηνών - Άρειος Πάγος. Ιστορικό // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, 2012. Посетен на 2017-12-02. (на гръцки)
4. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. Указател-речник на понятия и имена.
5. The American School of Classical Studies at Athens
6. Athenian Agora Excavations // agathe.gr. Посетен на 29 май 2019. (на английски)
7. Sideris A., "A Virtual Cradle for Democracy: Reconstructing the Ancient Agora of Athens", Proceedings of the International SEEArchWeb Conference, Thessaloniki, September 2006.
8. Ministry of Culture and Sports | Museum of the Ancient Agora // odysseus.culture.gr. Посетен на 29 септември 2017.

Външни препратки

Фотогалерия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ancient Agora of Athens в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​