Аспарух Лешников

Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.^[1]

Аспарух Лешников
български певец
Роден	16 юни 1897 г. (стар стил) Хасково, Княжество България
Починал	31 юли 1978 г. (81 г.) София, Народна република България
Музикална кариера
Стил	шлагер, Стари градски песни
Инструменти	вокал
Глас	тенор
Активност	1920 – 1960
Лейбъл	„Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“, „Хиз Мастър войс“, „Балкантон“
Свързани изпълнители	„Комедиен хармонист“, „Дас Майстер секстет“, орк. „Микрофон“, орк. „Рокощро“
Уебсайт	Страница в IMDb
Аспарух Лешников в Общомедия

Биография

Роден е на 28 юни 1897 г.^[2] в Хасково^[3]. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вулпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Чарел-Ревю корус“.^[4]

Снимка на Аспарух (Ари) Лешников и любимото му куче Клаус пред Шарлотенбург (дворец) в Берлин.

През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. През същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“ (по-познат в България като „Веселите хармонисти“^[5][6]). Останалите изпълнители в трупата са: Ерих Колин – втори тенор, Хари Фромерман – буфотенор, Роман Циковски – баритон, Роберт Биберти – бас, Ервин Боотц – пианист и аранжор. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години. Грамофонните фирми „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“ и „Хиз Мастър войс“ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж.^[7] „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.^[1][4] Съставът има интересни срещи с личности като Рузвелт, Крал Олаф, принцеса Юлиана, диригентите Фуртвенглер и Менгелберг. Участват в много филми заедно с популярните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра и др.^[7]

След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников, Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meistersextett) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944 г. образува състав, с който обикаля младежките бригади.^[7] През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен хармонист“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“.^[1][4][8] През 1965 г. е гост на ГДР. Обявен е за почетен гост на градовете Дрезден и Шверин. През 1968 г. на тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.^[7]

В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен хармонист“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с най-добрите му песни. Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.^[8]

Дискография

Сингли на 78 об./м. (твърди плочи)

Година	Албум	Издател	Каталожен номер
1940	„Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“[9]	Микрофон	4108

Малки плочи

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1980	„Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста, черна чужбина“[10]	SP	Балкантон	ВТК 3615

Дългосвирещи плочи

Година	Албум	Издател	Каталожен номер
1967	„Стари изпълнения на Аспарух Лешников“[11]	Балкантон	446, ВТН 446
1967	„Стари изпълнения на Аспарух Лешников и Надя Сотирова“[11]	Балкантон	BTA 446
1977	„Аспарух Лешников“[12]	Балкантон	ВТА 1645

Аудиокасети

Година	Албум	Издател	Каталожен номер
1995	„Любимите песни на Аспарух Лешников. Един златен кестен за Ари“	Riva Sound	RS-0217
1997	„Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“[13]	Балкантон	ВТМС 7688

Компактдискове

Година	Албум	Издател	Каталожен номер
1997	„Ари Лешников и Комедиен хармонист“[14]	Балкантон	070202

Отличия и награди

„Комедиен хармонист“ на борда на парахода „Бремен“, 1934 г.

• 1968 г. – награден е със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура
• 1977 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий“^[1]

Филмография

• Отново в живота – Солист от Овчаров Джаз (Премиера: 4 януари 1947 г.)

Памет

На Аспарух Лешников е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта). Ежегодно в началото на юни в Хасково се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, който е посветен на Аспарух Лешников. В него взимат участие непрофесионални изпълнители на стари градски песни.^[15]

Бележки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Аспарух Лешников.

1. Аспарух Лешников // Хасково Онлайн. Посетен на 9 март 2013 г.
2. Роден е на 16 юни 1897 г. стар стил или 28 юни 1987 г. по нов стил.
3. ЦДА, Ф. 1868К, оп. 1, а. е. 1, л. 1
4. Аспарух Лешников – най-успелият българин на световната музикална сцена // e-vestnik.bg, 3 ноември 2007 г. Посетен на 9 март 2013 г.
5. Аспарух Лешников - легенда в Германия с шлагерите си, умира като беден метач у нас // 24chasa.bg, 20 юли 2022 г. Посетен на 14 август 2023 г.
6. Аспарух Лешников – първият световноизвестен български тенор // bulgarianhistory.org. Посетен на 14 август 2023 г.
7. Обложка на плочата на Аспарух Лешников ВТА 1645, balkanton.su
8. 110 години от рождението на Аспарух Лешников // Блиц, 18 юни 2008. Посетен на 9 март 2013.
9. „Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“ – 4124 (1940), Discogs.com
10. „Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста черна чужбина“ – ВТК 3615 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
11. „Стари изпълнения на Аспарух Лешников и Надя Сотирова“ – ВТА 446 (1968) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
12. „Аспарух Лешников“ – ВТА 1645 (1977) сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
13. „Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“ – ВТМС 7688 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
14. „Ари Лешников и Комедиен хармонист“ – 070202 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
15. Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, Хасково // Туристически информационен център Хасково. Архивиран от оригинала на 2013-06-25. Посетен на 9 март 2013.

Външни препратки