български певец From Wikipedia, the free encyclopedia
Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.[1]
Аспарух Лешников | |
български певец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Музикална кариера | |
Стил | шлагер, Стари градски песни |
Инструменти | вокал |
Глас | тенор |
Активност | 1920 – 1960 |
Лейбъл | „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“, „Хиз Мастър войс“, „Балкантон“ |
Свързани изпълнители | „Комедиен хармонист“, „Дас Майстер секстет“, орк. „Микрофон“, орк. „Рокощро“ |
Уебсайт | |
Аспарух Лешников в Общомедия |
Роден е на 28 юни 1897 г.[2] в Хасково[3]. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вулпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Чарел-Ревю корус“.[4]
През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. През същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“ (по-познат в България като „Веселите хармонисти“[5][6]). Останалите изпълнители в трупата са: Ерих Колин – втори тенор, Хари Фромерман – буфотенор, Роман Циковски – баритон, Роберт Биберти – бас, Ервин Боотц – пианист и аранжор. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години. Грамофонните фирми „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“ и „Хиз Мастър войс“ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж.[7] „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.[1][4] Съставът има интересни срещи с личности като Рузвелт, Крал Олаф, принцеса Юлиана, диригентите Фуртвенглер и Менгелберг. Участват в много филми заедно с популярните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра и др.[7]
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников, Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meistersextett) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944 г. образува състав, с който обикаля младежките бригади.[7] През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен хармонист“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“.[1][4][8] През 1965 г. е гост на ГДР. Обявен е за почетен гост на градовете Дрезден и Шверин. През 1968 г. на тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.[7]
В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен хармонист“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с най-добрите му песни. Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.[8]
Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|
1940 | „Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“[9] | Микрофон | 4108 |
Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
1980 | „Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста, черна чужбина“[10] | SP | Балкантон | ВТК 3615 |
Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|
1995 | „Любимите песни на Аспарух Лешников. Един златен кестен за Ари“ | Riva Sound | RS-0217 |
1997 | „Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“[13] | Балкантон | ВТМС 7688 |
Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|
1997 | „Ари Лешников и Комедиен хармонист“[14] | Балкантон | 070202 |
На Аспарух Лешников е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта). Ежегодно в началото на юни в Хасково се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, който е посветен на Аспарух Лешников. В него взимат участие непрофесионални изпълнители на стари градски песни.[15]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.