български молекулярен биолог From Wikipedia, the free encyclopedia
Асен Асенов Хаджиолов е български учен, молекулярен биолог, академик на БАН. Изследва белтък-синтезиращия апарат на еукариотните клетки: биогенезата на рибозомите, структурата на гените за рибозомните РНК и регулацията на активността им. Един от основоположниците на молекулярната биология в България.
| Асен Хаджиолов | |
| български академик | |
 Асен А. Хаджиолов (1980) | |
| Роден |
10 декември 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Научна дейност | |
| Област | Молекулярна биология Клетъчна биология |
| Работил в | Висш медицински институт – София Българска академия на науките Университет „Пол Сабатие“, Тулуза, Франция |
| Семейство | |
| Баща | Асен Иванов Хаджиолов |
Асен Хаджиолов е роден на 10 декември 1930 г. в София в семейството на известния хистолог и ембриолог академик Асен Иванов Хаджиолов и Елена Силаги, дъщеря на Атила Силаги.
През 1948 г. завършва Френския колеж в София. Учи в Медицинския факултет на Софийския университет. Още в началните студентски години проявява влечение към научни изследвания в областта на биохимията. Убеден, че химията е абсолютно необходима база за биологичните изследвания, той работи като студент-кръжочник в катедрата по химия. През 1954 г. се дипломира с най-високото отличие (summa cum laude) в специалност хуманна медицина. По разпределение започва работа като лекар в Хасково.
Печели конкурс за докторантура (тогава аспирантура) и през 1958 г. защитава докторска дисертация към катедрата по Биохимия във Висшия медицински институт – София с ръководител проф. Борис Койчев.[1] Резултатите от изследванията по изкуствено предизвикан рак на черния дроб при плъхове са публикувани в Nature (Лондон) и други престижни международни и български списания.[2] Работи като асистент в катедрата по Биохимия.
През 1961 г. Асен Хаджиолов се присъединява към Централната Биохимична Лаборатория, БАН с директор Румен Цанев (сега Институт по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“, ИМБ). Там създава и дълги години ръководи секция по Молекулярна генетика. Заместник-директор е на ИМБ.
.png)
През 1986 г. Хаджиолов става директор на Института по клетъчна биология и морфология към БАН (ИКБМ – БАН), днес Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей.
В периода 1988 – 1990 г. е заместник-председател на БАН.
От 1991 г. е редовен професор към Университета „Пол Сабатие“, Тулуза, Франция, където, наред с изследователската си дейност, до края на живота си води курса по Молекулярна биология.
Носител е на следните научни степени и звания: Доктор на медицинските науки (1958); Доктор на биологичните науки (1978, тема – „Биогенеза и обмяна на рибозомите в еукариотни клетки“); Член-кореспондент на БАН (молекулярна биология) (1984); Действителен член (академик) на БАН (1989).
Още в началните си студентски години, убеден, че химията е абсолютно необходима база за биологичните изследвания, Асен Хаджиолов работи като кръжочник в катедрата по Химия на Медицинска академия „Вълко Червенков“ и публикува първата си статия на 21 години.[3] Като аспирант Асен Хаджиолов се насочва към проблемите с неопластичните процеси в живата клетка, създава серия от модели на експериментален рак в черен дроб на плъх, проследява морфологията, обмяната и най-вече, още тогава, съпътстващите промени в рибонуклеотидите и РНК. Тези изследвания са пионерни за България и директно го насочват в сферата на молекулярната биология.
Важен етапи в научната кариера на Асен Хаджиолов е успешната му работа през 1965 в лабораторията на Нобеловия лауреат проф. Фриц Липман в Рокфелеровия университет, Ню Йорк, САЩ, както и в други лаборатории на световни известни учени. През 1959 г. специализира в Института по медицинска химия към Медицинския университет в Будапеща, Унгария при проф. Бруно Щрауб. През 1961 – в Париж в Института по изследване на рака към френския Национален център за научни изследвания при проф. Пиер Грабар.
Работи като гост-професор или гост-изследовател и с други изтъкнати учени като Роберт Кокс в Националния институт за медицински изследвания, Лондон, Великобритания (1970 – 1971); с проф. Дейвид Д. Сабатини в Отдела по клетъчна биология, Медицински факултет на Нюйоркския университет, Ню Йорк, САЩ (1974); с Джулиан Гордън в Института „Фридрих Мишер“ в Базел, Швейцария(1981).
Дълги години биогенезата на рибозомите е пробен камък за прогреса на молекулярната биология – бързо развиваща се област, на която през 60-те и 70-те години са посветени редица световни научни центрове. Един от тези центрове безспорно е ръководената от проф. Асен А. Хаджиолов секция по Молекулярна генетика към ИМБ, БАН. Хаджиолов създава и успява да поддържа отлично сработен колектив от талантливи учени. Благодарение на своята международна известност и престиж помага на сътрудниците си да бъдат приети за специализация и съвместни изследвания във водещите лаборатории в Европа и САЩ.
В секцията по Молекулярна генетика от самото начало Хаджиолов привлича Пенчо Венков, Лиляна Вълчева и бившите кръжочници от катедрата по биохимия Добри Генчев, Любен Долапчиев, Владимир Македонски и Георги Милчев. По-късно се присъединяват Мариана Дабева, Красимира Хаджиолова, Лъчезар Карагьозов, Николай Николаев, Олег Георгиев, Калин Дудов, Иван Тодоров, Милко Кермекчиев и др. Под негово ръководство работят успешно или защитават дисертации и Пантелей Попов, Калина Вапцарова, Анастасия Стойкова, Стефан Бояджиев, Евгени Ананиев, Красимира Гайдарджиева, Валерий Носиков – учени от други институти на БАН, от Медицинска академия (България) и СССР.
През 1986 г. Хаджиолов става директор на Института по клетъчна биология и морфология към БАН (ИКБМ – БАН), днес Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей. Създава нова секция по Молекулярна и клетъчна биология с повечето от предишните си сътрудници. Присъединяват се и по-млади учени: Николай Желев, Радка Филипова, Ивета Калчева, Красимир Янкулов, Радка Кънева, Алекс Василев, Петър Милев, Ирина Ралчева-Станчева.
Асен Хаджиолов е автор на редица книги, глави от книги, монографии, учебник по генетика:
Научните приноси на Асен Хаджиолов са в няколко основни направления. Едно от направленията води до определяне на първичната структура на гените за рРНК (рибозомна РНК) на дрожди (Saccharomyces cerevisiae) през 1981 и на плъх (Rattus norvegicus) през 1984. За първи път е идентифициран първичният транскрипт на рРНК гени от еукариоти.
Друго направление е изучаването на синтеза и зреенето (превръщането) на високомолекулния общ продукт на транскрипцията на рРНК гените (пре-рРНК) в зрели рибозомни РНК. За първи път е показано е съществуването на няколко алтернативни пътища на зреене, които действат едновременно. Процесите са изследвани в устойчиво състояние и при активиране на клетката в условията на регенерираща тъкан, както и под въздействието на различни агенти: D-галактозамин, 5-флуороротат, циклохексимид, актиномицин D.
Намерени са cis–сигнални секвенции, необходими за зреенето на рРНК, чрез използване на различно скъсени рибозомни гени (мини-гени), трансфектирани в миши клетки.
За изучаването на структурата и функцията на клетъчното ядро и ядърце са получени моноклонални антитела срещу ядрени протеини, експресиращи се в миши клетки. Идентифициран и характеризиран е един ядрен протеин (митотин), експресиран в G2 фазата на клетъчния цикъл и подготвящ клетките за влизането им в митоза.
В монографията на Хаджиолов „The Nucleolus and Ribosome Biogenesis“ е направено обобщение и задълбочен анализ на познанията върху формирането на рибозомите в еукариотни организми, структурата на клетъчното ядро и ядърце, посочени са перспективите и очакванията в това направление.
През 1965 г. Асен А. Хаджиолов става доцент, впоследствие – професор в Биологическия факултет на Софийския университет. Преподавателската дейност на Асен Хаджиолов включва няколко основни лекционни курса: (1) Курс по Молекулярна генетика и генно инженерство към Биологическия факултет на Софийския университет; (2) Редовен курс по Биохимия в Медицинска академия, София; (3) Курс по Молекулярна биология към Университета „Пол Сабатие“, Тулуза, Франция.
За нуждите на студентите и за цялостното развитие на науката в България той става редактор и автор на шест от главите на обзорния труд „Основи на функционалната биохимия“ (1964) – модерен поглед върху съвременната биохимия, излязла извън рамките на описателна наука – „основен буквар“, както той я нарича.
Хаджиолов е първият учен у нас, написал учебник по „Молекулярна генетика“ (1972).
Поради необходимостта да има на български език достъпен източник на актуални познания, по негова инициатива се превежда учебника „Съвременна генетика“ от Франциско Айала и Джон Кигер, издаден през 1987 г. Той става негов научен редактор.
Асен Хаджиолов е ръководител на научната работа на над двадесет аспиранта (докторанта) в България и Франция.
Взема участие и в образователния експеримент „Проблемна група по образованието“ (ПГО), свързан с името на акад. Благовест Сендов.[4]
След Биологическата конференция на БАН (1949) в България „учението“ на Лисенко принудително се насажда както в биологията, така и в науките, свързани с биологията. Отричат се законите на наследствеността и самото съществуване на гените. Въпреки че „теориите“ на лисенкоистите са антинаучни и безпочвени, тяхното втълпяване продължава. Студентите по медицина не учат генетика, за наследствени болести не се говори.
С времето между успехите на науката и твърденията на „прогресивните мичуринци“ се образува все по-голямо несъответствие. В СССР изтъкнати учени (биолози, физици, химици, математици) започват все по-често да подлагат на критика примитивните идеи на Лисенко[5]
В тази атмосфера през ноември 1958 във Висшия медицински институт в София се провежда дискусия по проблемите на наследствеността. Докладът в защита на учението на Лисенко е от ръководителя на катедрата по философия. Докладът за генните основи на наследствеността е от проф. Радой Попиванов, ръководител на катедрата по Обща биология. Доказателства за ролята на ДНК в процесите на наследствеността се дават от млади учени (Т.К. Николов, Г. Саев, А.А. Хаджиолов) от катедрата по Биохимия.[6] Така дискусията проправя път за развитие на молекуларната биология и генетика в България.
Асен Хаджиолов е председател на „Комисията за научната програма“ на VII Конгрес на Федерацията на европейските биохимични дружества – ФЕБС (FEBS, Federation of European Biochemical Societies), който се състоя във Варна през септември 1971 г. Материалите от симпозиума, проведен в рамките на срещата, са издадени като книга.[7]
Председател е на организационния комитет на „Четвъртата работна среща по ядърцето“ (IV Nucleolar Workshop),[8] проведена през 1975 г. във Варна, едно важно събитие за българската молекулярна биология.
Организираната от него школа на ФЕБС „Съвременни методи за изследване на нуклеиновите киселини“ (1981), проведена в София в ИМБ, БАН, има решаващо значение за бързото въвеждане у нас на най-новите методи в молекулярната биология.
Асен Хаджиолов е Министър на народната просвета от юли 1989 до февруари 1990. От февруари 1990 до септември 1990 е Министър на науката и висшето образование. По негова инициатива се създава Национален фонд „Научни изследвания“,[9] заменен през 2003 г. от новия Фонд „Научни изследвания“.
Асен Хаджиолов е признат авторитет в областта на биогенезата на рибозомите и гените за рибозомните РНК.
Удостоен е с почетната лекционна обиколка „Фердинанд Шпрингер“ на ФЕБС (1984/85). Лекцията е изнесена в различни градове на Великобритания, Франция, ГФР, Австрия и Унгария[10] .
Удостоен е с Почетна лекция „Бристол“ на Раковия Институт в Монреал, Канада (1984). Бил е Почетен гост на АН СССР (доклади в Москва и Ленинград, 1981); Гост на Кралското научно дружество (Royal Society), Англия (лекции в Лондон и Ливърпул).
Участва в редакционните съвети на реномирани международни списания, такива като European Journal of Biochemistry, Biochemical Journal (Great Britain), Biology of the Cell (France), Folia biologica (CSSR), Comptes Rendus Societe de Biology (France).
_105_7-8.jpg)
Показателно е отношението към неговата монография „Ядърцето и биогенеза на рибозомите“ (The Nucleolus and Ribosome Biogenesis, 1985). Най-изтъкнати учени в областта публикуват силно положителни отзиви и препоръчват на читателите новата книга.[11][12] Б. Солнър-Уеб я препоръчва като бъдеща „библия по ядърцето на 80-те години“.[13] В класическата книга на Нобеловия лауреат Джеймс Уотсън Molecular Biology of the Gene, 4th ed. (1985) тя е описана като „пълен и информативен трактат върху структурата и функцията на ядърцето“.[14] Монографията става настолна книга на учените-експериментатори и стимул за нови идеи.[15]
Може би най-голямото признание за учения Асен Хаджиолов е издаването в негова памет на специален брой от престижното списание Chromosoma.[16] „Подтикнати от желанието да почетем по подходящ начин паметта на нашия колега Асен Хаджиолов, който допринесе толкова много за разбирането на ядърцето в неговия ядрен и клетъчен контекст. “ пише главният редактор Волфганг Хениг в уводната статия.[17]
Асен Хаджиолов е автор на над сто научни публикации в международни списания. Те са публикувани самостоятелно или заедно със сътрудници от България, Великобритания и Франция, такива като Пенчо Венков,[18] Олег Георгиев,[19] Мариана Дабева.[20]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
