селище в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Асамати (на македонска литературна норма: Асамати, на албански: Asamati, Osomat[2]) е село в Община Ресен, Северна Македония.
| Асамати Асамати | |
| — село — | |
 | |
  Асамати | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 175 души (2002) |
| Демоним | асамащани[1] |
| Пощенски код | 7316 |
| МПС код | ВТ |
| Асамати в Общомедия | |
Селото е разположено на североизточния бряг на Преспанското езеро, южно от град Ресен, като от изток остават западните склонове на Пелистер
Районът на селото е много богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти): Мисурица, селище и некропол от римско време; Прекоп, селище от еленистическата епоха; Ружин гроб, погребална могила от желязната епоха; Свети Архангел, обект от късноантичната епоха; Света Неделя, селище от бронзовата епоха.[3]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Асомат, спахийски зиамет и тимар, с 27 ханета гяури, 25 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[4]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Асамати е изградена през ΧVII век. „Свети Атанасий“ също е стара.[5]
В XIX век Асамати е етнически смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Адамите (Adamité) е посочено като село с 16 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 16 българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Самати има 115 жители, от които 30 българи християни и 85 арнаути мохамедани.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Асамати е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[8]
Според официални османски данни по време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година в селото изгарят 7 турски и 1 българска къща.[9]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Асамати има 48 българи екзархисти и 102 албанци.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асамати е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
По време на Първата световна война Асамати е включено в Подмочанска община и има 115 жители.[13]
Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители, от които:[14]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 68 |
| албанци | 81 |
| турци | 26 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Евтим Димитров (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[15]
Таип Таипи (1924 – 2001), югославски политикSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
