Арунт Тарквиний

Арунт Тарквиний или Арун (на латински: Arruns Tarquinius L. f. L. n.; † 509 пр.н.е.) е син на Тарквиний Горди, последния етруски цар на Рим.

Вижте пояснителната страница за други значения на Арунт.

---

Арунт Тарквиний Arruns Tarquinius
римски военачалник
Роден	VI век пр.н.е.
Починал	509 г. пр.н.е. Италия
Семейство
Род	Тарквинии
Баща	Тарквиний Горди
Майка	Тулия Младша
Братя/сестри	Секст Тарквиний
Арунт Тарквиний в Общомедия

Изпратен е с брат си Тит и техния братовчед Луций Юний Брут при Делфийския оракул^[1], за да се допитат кой ще е наследник на трона в Рим. По-късно баща му го изпраща да основе римска колония в Цирцея, на брега на Тиренско море^[2].

След изгнанието на царското семейство от Рим се отправя заедно с Тарквиниите в Цисра (Цере, днес Черветери^[3]), за да моли за помощ от етруските.

В битката при Арсийската гора (Silva Arsia) с римляните през 509 пр.н.е. Арунт командва кавалерията. Убит е в двубой от Луций Юний Брут^[4].

Източници

1. Ливий, Ab Urbe Condita, I, 56, 57
2. Дионисий Халикарнаски, Римски древности. IV. 63
3. Ливий, Ab Urbe Condita, 1.60
4. ((ru)) Ливий, От основаването на града. кн. II, гл. 6

Външни препратки

• Родословно дърво на Тарквинии Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine.