Артабаз II

Артабаз II от Фригия (на староперсийски език: Artavazdâ, на старогръцки: Ἀρτάβαζος, Artabazos, * ок. 390 г. пр. Хр., † ок. 325 г. пр. Хр.) е висш персийски благородник, генерал и сатрап и един от най-доверените персийци на Александър Велики.

Артабаз II Άρτάβαζος
Роден	IV век пр.н.е.
Починал	предполага се IV век пр.н.е.
Семейство
Род	Фарнакиди
Баща	Фарнабаз II
Деца	Артакама Фарнабаз III Барсина
Артабаз II в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Артабаз.

---

Артабаз е по-малкият от двата сина на Фарнабаз II (сатрап на Фригия) и на Апама, дъщеря на персийския велик цар Артаксеркс II. По бащина линия той произлиза от Фарнакидите, страничен клон на Ахеменидите, произлизащ от министър Фарнак, чичото на велик цар Дарий I Велики. Неговата фамилия от генерации има наследствената служба сатрап в Даскилейон на Хелеспонт (хелеспонтийска Фригия, днес Севернозападна Турция). През 362 г. пр. Хр. той наследява по-големия си брат Ариобарзан, който участва и е убит в т.нар. „голямо сатрапско въстание“ на Датам през 370 – 362 г. пр. Хр. против векик цар Артаксеркс II. Артабаз останал по това време верен на великия цар и затова може да наследи брат си като сатрап на Даскилейон.

След смъртта на великия цар през 358 г. пр. Хр. Артабаз въстава също против новия велик цар Артаксеркс III Охос. С помощта на атински наемници той побеждава през 355 г. пр. Хр. великия цар, което в гръцкия свят е празнувано като „втори Маратон“. Гръцките му наемници се оттеглят от Мала Азия и Артабаз наема тесалийски войници, но през 353 г. пр. Хр. е победен от великия цар и трябва да избяга в Македония. Така неговата фамилия губи владетелството на Хелеспонт, което е дадено на Арсит. В двора на цар Филип II в Пела Артабаз се запознава с Аристотел и с младия принц Александър.

Артабаз е женен за сестрата на военачалниците Ментор и Мемнон от Родос. Ментор е женен за неговата дъщеря Барсина. Мемнон го придружава в македонското му изгнание, Ментор обаче успява на персийския двор да получи голямо влияние и през 342 г. пр. Хр. успява да получи при Артаксеркс III помилването за Артабаз. През 340 г. пр. Хр. Ментор умира и Барсина се омъжва за неговия брат Мемнон.

Артабаз е също в дворцовата свита на велик цар Дарий III Кодоманос. Неговият син Фарнабаз се бие от 334 г. пр. Хр. заедно с Мемнон в Мала Азия против настъпващия Александър. След загубата в битката при Гавгамела през 331 г. пр. Хр. Артабаз бяга с великия цар в Бактрия при Бес. През лятото 330 г. пр. Хр. Бес нарежда убийството на Дарий III и сам се издига за негов наследник като велик цар. Артабаз отказва обаче да го признае и заедно със своя син преминава на страната на Александър. В неговата свита вече живее неговата дъщеря Барсина, която след самоубийството на Мемнон става любовница на завоювателя и майка на Херакъл.

През лятото 329 г. пр. Хр. Артабаз участва в боевете против въстаналия Сатибарзан. След края на Бес през същата година той е номиниран от Александър за сатрап на бактирийците. Заедно с Хефестион той води през лятото 328 г. пр. Хр. войска в северна Согдиана. Малко след това Артабаз напуска службата си като сатрап по старост. Той е сменен първо от Клит и след неговата скорошна смърт от Аминта. От Александър той получава командото на един скален замък в Согдиана. Там Александър се запознава с бактрийската княжеска дъщеря Роксана, за която той се жени.

Артабаз умира няколко години след това. Той има девет сина, от които Фарнабаз, Кофен, Арсам, Ариобарзан и Илионей, остават в свитата на Александър. Той има три дъщери, Барсина, Артакама и Артонис. Последните две са омъжени през 324 г. пр. Хр. на масовата сватба в Суза в Персия с двама близки приятели на Александър. Артакама с Птолемей, по-късният цар на Египет, и Артонис със секретаря и по-късен пълководец Евмен. Неговата внучка, дъщеря на Барсина и Ментор, е омъжена за Неарх, адмирал на Александър Велики.

Източници

• Йона Лендеринг, Artabazus (2) Архив на оригинала от 2013-06-08 в Wayback Machine., Livius.org