Арно Холц

Арно Холц (на немски: Arno Holz) е германски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.

Арно Холц Arno Holz
Роден	26 април 1863 г. Растенбург, Източна Прусия
Починал	26 октомври 1929 г. (66 г.) Берлин, Германия
Професия	поет, драматург, белетрист
Националност	Германия
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Арно Холц в Общомедия

Живот и творби

На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.

Портрет на Арно Холц, 1916 г.

Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата „Звънтящо сърце“ (1883).^[1] За бунтарската стихосбирка „Книга на епохата. Песни на един модерен човек“ (1884) Холц получава литературната награда „Фридрих Шилер“. Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката „Одраният пегас“ (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си „Изкуството. Неговата същност и неговите закони“, в която развива теорията за „последователен натурализъм“ с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: „Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността“.

Натурализъм

„Фантазус“ {1898)

Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание „Фрайе бюне“. Поетът си служи с „безримен стил“, като произведенията му са подчинени на „вътрешен ритъм“ – това Холц обосновава в програмното съчинение „Революция на лириката“ (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка „Фантазус“ (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка „Песни за една стара лютня“, изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост – по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието „Дафнис. Лирически портрет от XVII век“ (1904).

Признание

В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университет. Три години по-късно поетът публикува „Дванадесет любовни стихотворения“ (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.

Дълбока майска нощ

Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.

Не се ... целувахме.

Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.

1898 ^[2]

Библиография

• Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
• Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
• Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
• Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
• Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
• Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
• Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892

„Дафнис“ (1904)

• Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
  • Socialaristokraten, 1896
  • Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
  • Ignorabimus, 1913
• Phantasus, 1898/99
• Revolution der Lyrik, 1899
• Richard M. Meyer, 1900
• Die Blechschmiede, 1902
• Johannes Schlaf, 1902
• Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
• Lieder auf einer alten Laute, 1903
• Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
• Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
• Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
• Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
• Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909

Гробът на Арно Холц в Берлин

• Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
• Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
• Flördeliese, 1919
• Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
• Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
• Trio Seraphicon, 1923
• Kindheitsparadies, 1924
• Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
• Zwölf Liebesgedichte, 1926
• Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926