Арменска азбука
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език. Има 38 букви.
| Арменска азбука | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Езици | арменски език |
| Създател | Месроб Машдоц |
| Създаден | началото на V век |
| Посока на писане | от ляво надясно |
| Арменска азбука в Общомедия | |
Произход
През 404 – 406 г. служител от арменския царски двор, бивш духовник на име Месроп Мащоц (361 – 440 г.) преоткрива и приспособява при нови условия старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.).
Особености
Посока на писане: от ляво надясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Буквата „Хи“ (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася „Й“ (и кратко). Графемата на буквата „У“ в арменския език се образува от графемата на буквата „Во“ (24) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Графемата на буквата „Ю“ в арменския се образува от графемата на буквата „Ини“ (11) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Повечето от буквите имат числово значение.
Приложение
Арменският език се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.
Букви
| Форми | Наименование | Буква | Числена стойност | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класическо | Реформирано | Произношение | Произношение | ||||||
| Класическо | Източно | Западно | Класическо | Източно | Западно | ||||
| Ա • ա | այբ | /ɑjb/ | /ɑjpʰ/ | /ɑ/ | 1 | ||||
| Բ • բ | բեն | /bɛn/ | /pʰɛn/ | /b/ | /pʰ/ | 2 | |||
| Գ • գ | գիմ | /ɡim/ | /kʰim/ | /ɡ/ | /kʰ/ | 3 | |||
| Դ • դ | դա | /dɑ/ | /tʰɑ/ | /d/ | /tʰ/ | 4 | |||
| Ե • ե | եչ | /ɛtʃʰ/ | /jɛtʃʰ/ | /ɛ/ | /ɛ/, в началото на думата /jɛ/ | 5 | |||
| Զ • զ | զա | /zɑ/ | /z/ | 6 | |||||
| Է • է | է | /e/ | /ɛ/ | /e/ | /ɛ/ | 7 | |||
| Ը • ը | ըթ | /ətʰ/ | /ə/ | 8 | |||||
| Թ • թ | թօ | թո | /tʰɔ/ | /tʰ/ | 9 | ||||
| Ժ • ժ | ժէ | ժե | /ʒe/ | /ʒɛ/ | /ʒ/ | 10 | |||
| Ի • ի | ինի | /ini/ | /i/ | 20 | |||||
| Լ • լ | լիւն | լյուն | /liwn/ | /ljun/ | /lʏn/ | /l/ | 30 | ||
| Խ • խ | խէ | խե | /χe/ | /χɛ/ | /χ/ | 40 | |||
| Ծ • ծ | ծա | /tsɑ/ | /dzɑ/ | /ts/ | /dz/ | 50 | |||
| Կ • կ | կեն | /kɛn/ | /ɡɛn/ | /k/ | /ɡ/ | 60 | |||
| Հ • հ | հօ | հո | /ho/ | /h/ | 70 | ||||
| Ձ • ձ | ձա | /dzɑ/ | /tsʰɑ/ | /dz/ | /tsʰ/ | 80 | |||
| Ղ • ղ | ղադ | /ɫɑt/ | /ʁɑt/ | /ʁɑd/ | /ɫ/ | /ʁ/ | 90 | ||
| Ճ • ճ | ճէ | ճե | /tʃe/ | /tʃɛ/ | /dʒɛ/ | /tʃ/ | /dʒ/ | 100 | |
| Մ • մ | մեն | /mɛn/ | /m/ | 200 | |||||
| Յ • յ | յի | հի | /ji/ | /hi/ | /j/ | /h/, /j/ | 300 | ||
| Ն • ն | նու | /nu/ | /n/, /ŋ/ | 400 | |||||
| Շ • շ | շա | /ʃɑ/ | /ʃ/ | 500 | |||||
| Ո • ո | ո | /ɔ/ | /ʋɔ/ | /ɔ/ | /ɔ/, в началото на думата /ʋɔ/ | 600 | |||
| Չ • չ | չա | /tʃʰɑ/ | /tʃʰ/ | 700 | |||||
| Պ • պ | պէ | պե | /pe/ | /pɛ/ | /bɛ/ | /p/ | /b/ | 800 | |
| Ջ • ջ | ջէ | ջե | /dʒe/ | /dʒɛ/ | /tʃʰɛ/ | /dʒ/ | /tʃʰ/ | 900 | |
| Ռ • ռ | ռա | /rɑ/ | /ɾɑ/ | /r/ | /ɾ/ | 1000 | |||
| Ս • ս | սէ | սե | /se/ | /sɛ/ | /s/ | 2000 | |||
| Վ • վ | վեւ | վեվ | /wɛw/ | /vɛv/ | /w/ | /v/ | 3000 | ||
| Տ • տ | տիւն | տյուն | /tiwn/ | /tjun/ | /dʏn/ | /t/ | /d/ | 4000 | |
| Ր • ր | րէ | րե | /ɹe/ | /ɹɛ/3 | /ɹ/ | /ɾ/ | 5000 | ||
| Ց • ց | ցօ | ցո | /tsʰɔ/ | /tsʰ/ | 6000 | ||||
| Ւ • ւ | հիւն | հյուն, վյուն | /hiwn/ | /hjun/, /vjun/ | /hʏn/ | /w/ | /v/ | 7000 | |
| Փ • փ | փիւր | փյուր | /pʰiwɹ/ | /pʰjuɹ/ | /pʰʏɾ/ | /pʰ/ | 8000 | ||
| Ք • ք | քէ | քե | /kʰe/ | /kʰɛ/ | /kʰ/ | 9000 | |||
| Օ • օ | օ} | — | /o/ | — | /o/ | 10000 | |||
| Ֆ • ֆ | ֆէ | ֆե | — | /fɛ/ | — | /f/ | 20000 | ||
| Ու • ու | ու | — | /u/ | — | /u/ | 30000 | |||
| և | և | — | /jɛv/ | — | /ɛv/, в началото на думата /jɛv/ | 40000 | |||
Източници
- Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1992 г.
- Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г.
- Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1997 г.
- Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г.
- Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.
Външни препратки
- Публикация на Александър Гаркавец за кипчакското писмено наследство
- Произнасяне на източноарменския литературен вариант на азбуката Архив на оригинала от 2009-02-20 в Wayback Machine.
- Безплатни арменски шрифтове
- Художествено-музикално представяне на арменската азбука Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine.
- Арменски тълковен речник
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.