From Wikipedia, the free encyclopedia
Аполо (на английски: Apollo spacecraft) е американски космически кораб, разработен от НАСА с основно предназначение за достигане на човек до Луната и модифициран по-късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория Скайлаб, както и за съвместния полет и скачване със съветския космически кораб „Союз“ 19. Корабът е извеждан в орбита от ракета носител Литъл Джо II, Сатурн I, Сатурн IB, и Сатурн V. Състои се от три основни части – Команден модул (СМ), Сервизен модул (SM) и Лунен модул (LM), както и Аварийна система за спасение (Launch Escape System) (LES) и Космически адаптор на Лунния модул (Spacecraft Lunar Module Adapter) (SLA). Максималното стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м3, максимално време за пребиваване на Луната около 75 часа. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата „Аполо“ е тридесет и три.
Космически кораб Аполо Apollo spacecraft | |
Аполо на лунна орбита | |
Данни за кораба | |
---|---|
Функция | достигане на Луната |
Производител | North American Aviation |
Страна | САЩ |
Производителност | |
Екипаж | 3 |
Товар | 47 000 kg (на лун. орбита) |
Размери | |
Височина | 11,03 m |
Диаметър | 3,90 m |
Дължина | 6,98 m |
Обем | 6,7 m3 |
Оперативни данни | |
Статут | неактивен |
Първи полет | 27 октомври 1961 г. |
Общо полети | 14 |
Космически кораб Аполо в Общомедия |
Командният модул е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и навигация, радиокомуникационната връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в Лунния модул, страничен люк, служещ за вход – изход на екипажа на Земята, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командният модул е разработен от американската фирма North American Aviation и има формата на конус със сферична основа с височина 3470 мм и диаметър на основата 3900 мм, с ъгъл на върха от 60° и тегло от 5806 кг. Дъното на конуса представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната атмосфера.
Животоподдържащата система в кораба е разработена и произведена от американската фирма Airsearch. Системата осигурява в кабината на кораба температура от 21 – 27 °C, влажност на въздуха от 40 до 70% при налягане от 0,35 кг/см2. При старта на кораба атмосферата се състои от 60% кислород и 40% азот, като в процеса на полета се заменя с чист кислород. Тя има запас за четиридневно продължение на полета от нормално предвиденото време. Предвидена е и аварийна кислородна система, която се включва автоматично при падане на налягането в кабината на екипажа при евентуален пробив от метеорит.
В Сервизния модул са разположени двигателите, резервоарите за гориво, електрозахранването, научната апаратура и част от радиокомуникационна система за връзка със Земята.
Системата се състои от 4 общонасочени антени и една антена с голяма точност. Последната има четири параболични излъчвателя с диаметър по 80 см. Цялата конструкция се превежда в работно положение при достигане на орбита около Луната. Комуникацията със Земята се осъществява с два радиоприемника в диапазона на УКВ сектор и телевизионна връзка в S диапазона.
Сервизният модул представлява цилиндър с диаметър от 3900 мм и височина със суплото на основния двигател от 7560 мм. Сервизният модул е разработен и произведен също от фирмата North American Aviation. Състои се от шест сектора, като във всеки от тях са разположени следните агрегати:
Лунният модул представлява двуместен спускаем апарат, състоящ се от две степени – Спускаема (Descent Stage) и Излитаща (Ascent Stage). Той е разработен от американската фирма Grumman. Започва да се разработва през 1962 г., като първият Лунен модул LM-1 е изведен в космоса на 22 януари 1968 г. с космическия кораб Аполо 5. Следват полети с Аполо 9 с екипаж от трима астронавти на околоземна орбита, Аполо 10 на орбита около Луната и Аполо 11, където LM-5 Eagle осъществява меко кацане на лунната повърхност с хора на борда. През април 1970 LM-7 Aquarius спасява и завръща на Земята членовете на Аполо 13, претърпяли авария в космоса. На борда на LM-8 Antares с Аполо 14 вече е качена и първата товарна „рикша“, която астронавтите използват за пренасяне на своята научна екипировка по лунната повърхност. Следва модификация на Лунния модул и следващите три експедиции Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 разполагат с истинско превозно средство – Лунар Роувър.
Спускаемата степен е снабдена с двигател за извършване маневри по траекторията и осъществяване на меко кацане на повърхността на Луната. Тук също са разположени товарен отсек за научна апаратура, кислороден резервоар за престой от два – три дни на Луната, външна телевизионна камера, резервоар за вода, електрически батерии, електронно оборудване, подсистема за навигация и управление, прилуняващ радиолокатор, инструменти и кутии за събиране на образци от повърхността и специален пакет от научни прибори ALSEP, който остава на лунната повърхност. Специалното сгъваемо четирикрако шаси на Лунния модул е оборудвано с пиропатрони, които омекотяват кацането на повърхността и с помощта на система от лостове и пружини заема хоризонтална линия.
Излитащата степен има три основни отсека, херметическа кабина за работа и почивка на екипажа, централен отсек и заден отсек за оборудване. Снабдена е със собствени двигатели за отделянето от Луната, маневриране и скачване с Командния модул. В нея са разположени пулт за управление, приборни таблици за ръчно прилуняване, радиокомуникационна система, радар, седалките на екипажа, два странични и един челен илюминатор за пряко наблюдение, люкове за преминаване в Командния модул и за излизане на лунната повърхност, телескоп за наблюдение, електрически батерии и резервоар с кислород.
Излитаща степен
Спускаема степен
Системата за аварийно спасяване Launch Escape System (LES) представлява отделна ракета носител Литъл Джо II, закрепена на върха на Командния модул. Тя бива задействана автоматично (възможно е и ръчно) при изстрелването и възникване на пожар, експлозия или отклонение от курса на основната ракета носител Saturn. При възникване на подобна ситуация LES се задейства като запалва двигателите и се отцепва съвместно с Командния модул и набира височина. При достигане на подходяща височина Командният модул от своя страна също се отцепва от извеждащата го ракета и са приземява с парашутната си система аварийно на земната повърхност. На върха на LES е монтиран допълнителен двигател, който отклонява Командния модул при аварийна ситуация встрани от курса, като увеличава по този начин ъгъла на атака и не позволява на капсулата да падне на мястото на катастрофата.
Космическият адаптор на Лунния модул Spacecraft Lunar Module Adapter (SLA) е предназначен да предпази Лунния модул при излитане и преминаване през земната атмосфера. Той свързва ракетата носител Saturn със Сервизния модул и се състои от четири алуминиеви панели, образуващи конус, върхът на който е съединен за Сервизния модул. След излизане на ракетата в открития космос с пиротехнически средства SLA се отстранява от основната конструкцията и освобождава място за следващата маневра на Командния и Лунния модул, които се отделят един от друг и след маневра, при която се обръщат един към друг, отново се скачват и поемат към Луната.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.