From Wikipedia, the free encyclopedia
Антоний Велики, също авва Антоний или свети Антоний е египетски християнски монах-аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.
| Свети Антоний Пустинник | |
 Коптска икона, показваща в долния ляв ъгъл
св. Антоний със св. Павел | |
| Блажен отец | |
|---|---|
| Роден | 251 г. Хераклеопол Магна, Египет |
| Починал | около 357 г. планината Колзим, Египет |
| Почитан в | Англиканство, Източно православие, Лутеранство, Древноизточните църкви, Римокатолицизъм |
| Празник | 17 януари (православие) 17 януари (католицизъм) 30 януари = Тоби 22 (Коптска църква) |
| Свети Антоний Пустинник в Общомедия | |
Животът на Антоний е предаден в неговото житие, написано около 360 г. от св. Атанасий (около 300 – 373), епископ на Александрия.
Антоний е роден около 251 г. в Кома, близо до Хераклеопол, Среден Египет в семейство на заможни християнски родители копти. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Бил на 20 години, когато неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. В църквата той чул библейските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен, върви и продай всичко, което притежаваш, и го раздай на бедните; Така ще имаш своето съкровище на Небесата; па дойди и ме следвай!“ (Матей 19,21). Дълбоко вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имането си на бедни и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил в усамотение, първо в една колиба в близост до неговото село, a по-късно в стари гробници и развалини на края на пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено море, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение, небесна радост озарила лицето му. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Св. Антоний Велики прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не му отговарял. Това продължило много дълго време. Един ден през пещерата, в която пребивавал, минали ужасяващи зверове и му нанесли смъртоносни рани. Най-накрая св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: „Къде беше благий, Иисусе? Къде беше досега?“ И чул глас: „Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам.“, след което Иисус изцерил раните му, и обещал, че ще го направи известен по целия свят, като му дал способността да лекува.
.jpg)
Изкушенията на св. Антоний биват изобразени във Вита Антоний и в други източници. Според тях във виденията му се появявал Сатаната в човешки образ, като черно хлапе или съблазнителна жена, за да го въвлече в грях на блудство, но и в образа на демонични зверове, за да го мъчи телом. Тази тема за изкушенията и мъченията на св. Антоний се превръща в стандартен мотив на изобразителното изкуство в Западна Европа.
Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ, и за да ни я дарува, е пострадал на Кръста: „Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя“ (Йоан 16,7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да го придобием. Тълкувайки Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лука 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбира под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други свети отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Матей 6,33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух като извор на нашия свят живот.
„Огледай обкръжаващите те и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… Бог е създал душата свободна и самовластна и тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо“.
Авва Антоний казвал на авва Пимен: „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“
„Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“.
„За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол «всеки ден умирам» (1 Кор. 15,31). Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях“.
Когато Авва Антоний проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: „Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде – бедни?“ Тогава дошъл до него глас: „Антоний! Ти внимавай над себе си! Това са Божии съдби и нямаш полза от това да ги изучаваш“.
„Аз се молих за вас, казал той някога на своите ученици, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух – и Той ще ви се даде завинаги и навеки … и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.“ (Добротолюбие, т. 1, с. 35)
В България има няколко храма в чест на светеца. Най-известният е възрожденската черква „Свети Антоний Велики“ в Мелник.
На светеца е посветен и храмът в село Вълково[1].
През 2010 година е осветен параклис в чест на Свети Антоний Велики в Кремиковския манастир[2].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
