българска актриса From Wikipedia, the free encyclopedia
Ана Димитрова Бакалова–Стоянович, по-известна като Ани Бакалова, е българска театрална и филмова актриса.[1]
Ани Бакалова | |
българска актриса | |
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г. | |
Родена | Ана Димитрова Бакалова
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1961 – 2016 |
Семейство | |
Баща | Димитър Ив. Бакалов |
Майка | Маргарита Игнат Бакалова |
Съпруг | Иван Стоянович |
Деца | Петър Стоянович Димитър Стоянович |
Уебсайт | |
Ани Бакалова в Общомедия |
Родена е на 5 април 1940 г. в София в семейството на Димитър Ив. Бакалов и Маргарита Игнат Бакалова. Има по-възрастен брат, Иван.
Учи в Католическото девическо училище „Санта Мария“, София (по-късно сграда на ВИФ), завършва 120 у-ще „Г. С. Раковски“ и 22 гимназия „Г. С. Раковски“.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Кръстьо Мирски през 1961.
Работи по разпределение в Държавен театър Бургас (1961 – 1964), в Народен театър „Иван Вазов“ (1964 – 1966) и „Сълза и смях“ (1966 – ?). Тя е един от съоснователите на театър „Сълза и смях“.
Понякога Бакалова участва в озвучаването на филми и радио пиеси. Един от последните ѝ дублирани филми е „Историята на Исус за деца“ през 2006 г.[2]
Член е на САБ (1961). Заслужил артист (1983). През 2009 г. е отличена с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. През 2013 г. за големите ѝ заслуги към българския театър, кино и култура, във връзка със 70-годишнината ѝ и 50 години на нейната сценична и филмова кариера е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“.[1]
Ани Бакалова умира на 76 години на 3 юли 2016 г. в София. Синът ѝ Петър пише във Фейсбук: „С Дими известяваме, че Ани ни напусна днес. Благодарим на всички приятели за помощта и куража“.[1]
През 1964 г. се омъжва за Иван Стоянович (1930 – 1999), кинокритик, журналист и писател, с когото имат двама синове – Петър Стоянович (р. 1967), историк, журналист и политик, бивш министър на културата, и Димитър Стоянович (р. 1977), сценарист и автор на предавания.
Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2013 | Гордост („Pride“) | България / Германия | бабата | |
2010 | Сбогом, мамо („Goodbye Mama“) | България / Италия | Веса | |
2007 – 2008 | Вълшебните приказки на щурчето | 4 | (в серията: „Златка, златното момиче“ – 2007) | |
1998 | Случайни чаши | гадателката | ||
1991 | Вампир | Марковица | ||
1987 | Мил семеен скандал | майката на Владо | ||
1984 | В името на народа | 8 | г-жа Кръстева, класната на Венета | |
1982 | Розовите пеликани | 2 | Евлогиева | |
1977 | Нечиста сила | 3 | Стоичковица | |
1975 | При никого | Нели, майката на Алеко | ||
1974 | Изпити по никое време | 2 нов. | майката на Митко | |
1971 | Докато ме потърсиш отново | Емилия, инженер в родопска мина | ||
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | Маргарита (Марго) (в 8-а серия: „Циганката“ и 13-а серия: „Първият ден“) | |
1969 | Малки тайни („Heimlichkeiten“) | ГФР / България | Зора | |
1967 | С пагоните на дявола | 5 | Анна Зюдерман, секретарката на генерал Клауст/Наташа, съпруга на Степан Краснов (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | |
1967 | По тротоара | Магда | ||
1967 | В края на лятото | д-р Иванова | ||
1966 | Карамбол | Мария | ||
1965 | Неспокоен дом | Михайлова | ||
1964 | 13 дни | Лена |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.