Амин ал-Хусейни

Муха̀мед Амин ал-Хусе́йни (на арабски: محمد أمين الحسيني) е главен мюфтия на Ерусалим от 1921 до 1948 г. Родом от палестински произход, той е свиреп антиционист, отявлен привърженик на национал-социализма, борил се срещу създаването на еврейска държава на територията на Палестина.

Амин ал-Хусейни محمد أمين الحسيني
ислямски духовник
Роден	1 януари 1895 г. Йерусалим, Палестина
Починал	4 юли 1974 г. (79 г.) Бейрут, Ливан
Погребан	Ливан
Религия	сунитски ислям
Учил в	Ал-Азхар
Амин ал-Хусейни в Общомедия

Младежки години

Хусейни се ражда в Йерусалим през 1895 (според други източници през 1893) г. Посещава Университета „Ал-Азхар“ В Кайро, където основава антиционистки кръг и учи ислямско право една година. През 1913 г. отива в Мека. До Първата световна война изучава администрация в Истанбул.

С избухването на войната е мобилизиран в османската армия като артилерийски офицер. През ноември 1916 напуска Османската армия и се връща в Йерусалим, където остава до края на войната. След като Великобритания взема мандата за управление на Палестина и Сирия, той започва работа в администрацията.

През 1919 г. започва да посещава Общо-сирийския конгрес в Дамаск, където подкрепя емир Фейсал за крал на Сирия. Същата година се присъединява (вероятно основава) тайното общество Арабски клуб (El-Nadi al-Arabi) и пише статии за първия вестник, основан в Палестина „Южна Сирия“ (Suriyya al-Janubiyya).

До края на 1921 съсредоточава усилията си към пан-арабизма и създаването на Велика Сирия, като счита Палестина за южна сирийска провинция. Борбата за Велика Сирия се проваля, след като Британия дава мандата за управление на Сирия и Ливан на Франция през 1920. Френската армия влиза в Дамаск, крал Фейсал е свален, идеята за Велика Сирия умира.

След тези събития променя възгледите си от ориентиран към Дамаск панарабски националист към специфична палестинска идеология, ориентирана към Йерусалим и премахването на евреите и чужденците от Палестина.

Втора световна война

Емигрира в Германия през 1941 г., веднага след потушеното пронацистко въстание в Ирак. Дава съвети на Хайнрих Химлер за „решаване“ на „еврейския проблем“. В Университета на Щутгарт са открити документи, показващи негов план за изпращане на 500 000 евреи след войната в Палестина за доунищожаване.

В Берлин се поставя в услуга на хитлеристката пропаганда и се заема да вербува мюсюлмани (главно бошняци) за специалните войски на СС (Waffen SS) през 1943 г., най-вече в организирането на 13-и СС корпус „Ятаган“ („Handschar“ на турски, „خنجر“ на арабски), наброяващ 21 065 бойци и създаден предимно за борба с партизаните на Балканите от февруари 1944 г.

След войната

След края на войната срещу него не са повдигнати никакви обвинения поради опасенията на англичаните, че съдебен процес срещу толкова висш религиозен водач би отприщил вълнения в ислямските държави. В края на живота си живее предимно в Бейрут, Ливан.

Преди смъртта си написва писмо до правителството на Израел с молба да се завърне в Ерусалим, за да умре в родния си град, но молбите му са отхвърлени.