Алфа Ромео във Формула 1

Алфа Ромео е италиански производител на автомобили, който взема участие във Формула 1, като конструктор и доставчик на двигатели от 1950 до 1988 г.

Алфа Ромео
База	Италия
Известни пилоти	Джузепе Фарина Хуан Мануел Фанджо
Шаси	Алфа Ромео
Двигател	Алфа Ромео
Участие във Формула 1
Дебют	1950 ГН Великобритания
Активност	1950-1951 1963 1965 1979-1985
Състезания	112
Шампион при пилотите	2 – 1950, 1951
Победи	10
Общо точки	50
Първи позиции	12
НБО	14
Първа победа	1950 ГН Великобритания
Последна победа	1951 ГН Испания
Последен старт	1985 ГН Австралия
Алфа Ромео във Формула 1 в Общомедия

През 1950 г. Нино Фарина печели шампионата на Формула 1 с модел 158 компресор, а през 1951 Хуан Мануел Фанджо печели този при пилотите с модел Alfetta 159 (еволюция на 158 с два компресора). Двигателя на Алфрета е мощен за неговия капацитет: през 1951 двигателя на 159 достига до 420 конски сили, но това е с цената на консумиране на гориво от 125 до 175 литра за 100 километра. През 1952 г. италианското правителство отказва да финансира новата кола. Участието на Алфа Ромео в състезанията е с много нисък бюджет използвайки предимно пред-военна технология и материал през 2 сезона. Отборът печели 2 шампионата, използвайки единствено девет пред-военни блока, за да строят шаситата си.

Алфа Ромео като доставчик на двигатели, 1961 – 1979

През шестдесетте, няколко малки отбора във Ф1 използват редови 4 цилиндрови двигатели на Алфа Ромео в колите си (специалистите в LDS Mk 1 и Mk 2, Купар и Де Томасо).

Алфа Ромео се завръща за кратко във Формула 1 за сезон 1970 и 1971 с V образен 8 цилиндров двигател базиран на техните спортни коли. През 1970 моделът е поверен главно на Андреа де Адамич дългогодишен пилот на Алфа Ромео и 3-ти човек в работилницата на Макларън. Комбинацията е несполучлива и често се проваля в квалификациите и не успява да бъде конкурентна в състезанията.

За 1976 г. Бърни Екълстоун прави сделка, за да може неговия отбор Брабъм да използва 12-цилиндровите двигатели на Алфа Ромео който са базирани на плоска част дизайн на Карло Чати. Двигателите са свободни и произвеждат 510 конски сили срещу 465 на повсеместния Коусърт, но по-късно са премахнати.

Завръщане във Формула 1, 1979

През сезон 1979 след мнение на Чити Autodelta дава разрешение за започване на развитие на тяхна собствена кола. Партньорството с Брабъм завършва преди края на сезона. През 1979 г. в Белгийското Гран При Алфа Ромео 177 прави своя дебют. Този втори проект е успешен за Формула 1 по време на неговото създаване от средата на 1979 до 1985 г. В този период Алфа Ромео постига две първи позиции на старта, две 2-ри места, три 3-ти места и веднъж записва най-бърза обиколка. Най-добрата година в този период е 1983 г. когато тимът заема 6-о място в конструкторския шампионат. Сезон 1985 г. е последен като конструктор за Алфа Ромео. Въпреки това доставя двигатели през сезон 1987 за отбора на Лижие. През 1988 г. Алфа Ромео закупува Motor Racing Developments Ltd. (по известна като Брабам) за да построи шаси за новите ProCar серии. Построена е колата Алфа Ромео 164 ProCar с V образен 10 цилиндров двигател (Брабам БТ57) и е планирано да се състезава в специални състезателни серии. Отбора не участва повече във Формула 1. Продаден е на щвейцарския бизнесмен Хоаким Луити през 1989.

Статистика

Световни шампиони при пилотите

Фарина

Фанджо

Година	Пилот	Двигател	Гуми
1950	Джузепе Фарина	Алфа Ромео Ф1	Пирели
1951	Хуан Мануел Фанджо	Алфа Ромео Ф1	Пирели

Световни шампиони при конструкторите

• Отборът на Алфа Ромео не е печелил титлата при конструкторите.

Пилоти участвали за Алфа Ромео

N		Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
19	Алфа Ромео Ф1	110	10	12	14	50	26

N	Пилот	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Хуан Мануел Фанджо	13	6	8	8	64	8
2	Джузепе Фарина	13	4	2	5	52	7
3	Луиджи Фаджиоли	7	1	–	–	32	6
4	Андреа де Чезарис	32	–	1	1	20	3
5	Бруно Джакомели	49	–	1	–	13	1
6	Рикардо Патрезе	32	–	–	–	8	1
7	Феличе Бонето	4	–	–	–	7	1
8	Рег Парнел	1	–	–	–	4	1
9	Еди Чийвър	31	–	–	–	3	-
10	Мауро Балди	15	–	–	–	3	-
11	Марио Андрети	15	–	–	–	3	-
12	Консалво Занети	5	–	–	–	3	-
13	Туло де Графенрийд	3	–	–	–	2	-
14	Патрик Депайе	8	–	–	–	–	-
15	Виторио Брамбила	4	–	–	–	–	-
16	Павел Пиещ	1	–	–	–	–	-
17	Пиеро Таруфи	1	–	–	–	–	-
18	Джанбатиста Гуидоти	–	–	–	–	–	-
19	Джони Мауро	–	–	–	–	–	-

Двигатели доставяни за Алфа Ромео

N	Двигател	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Алфа Ромео Ф1	110	10	12	14	50	26

Гуми доставяни за Алфа Ромео

N	Гуми	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Пирели		10	10	13		21
2	Мишлен		–	1	1		4
3	Гудиър		–	1	–		1

Победи на Алфа Ромео във Формула 1

N	Година	Пилот	Двигател	Гуми	Голяма награда	Писта	Статистика
1	1950	Джузепе Фарина	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
2	1950	Хуан Мануел Фанджо	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Монако	Монако	Статистика
3	1950	Джузепе Фарина	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Швейцария	Бремгартен	Статистика
4	1950	Хуан Мануел Фанджо	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Белгия	Спа-Франкоршамп	Статистика
5	1950	Хуан Мануел Фанджо	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Франция	Реймс	Статистика
6	1950	Джузепе Фарина	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Италия	Монца	Статистика
7	1951	Хуан Мануел Фанджо	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Швейцария	Бремгартен	Статистика
8	1951	Джузепе Фарина	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Белгия	Спа-Франкоршамп	Статистика
9	1951	Хуан Мануел Фанджо Луиджи Фаджиоли	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Франция	Реймс	Статистика
10	1951	Хуан Мануел Фанджо	Алфа Ромео Ф1	Пирели	Испания	Педралбес	Статистика

Източници

• Алфа Ромео, профил в ESPN F1 // Архивиран от оригинала на 2017-09-28. Посетен на 28 септември 2017.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alfa Romeo in Formula One в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​