ирландско-английска математичка From Wikipedia, the free encyclopedia
Алиша Бул Стот (на английски: Alicia Boole Stott) е ирландско-английска математичка. Въпреки че никога не е заемала академична длъжност, тя е автор на множество ценни приноси към геометрията, за които получава титлата „почетен доктор“ на Грьонингенския университет в Нидерландия.[1] Тя е известна с въведения от нея термин „политоп“ (polytop) за изпъкнало тяло в четвърто или по-висока измерение, както и със способността си да възприема четиримерното пространство от ранна детска възраст.[1]
Алиша Бул Стот | |
ирландско-английска математичка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 17 декември 1940 г.
|
Учила в | Гронингенски университет |
Семейство | |
Баща | Джордж Бул |
Братя/сестри | Етел Лилиан Войнич |
Алиша Бул Стот в Общомедия |
Алиша Бул е родена в град Корк, Ирландия, третата дъщеря на математика и логик Джордж Бул и Мери Евърест Бул, самоука математичка и образователна деятелка. Част от сестрите ѝ стават значими в сферите на занятията си. Луси Евърест Бул е химичка и фармацевтка, а Етел Лилиан Войнич е авторка на романи.
След внезапната смърт на бащата през 1864 година, семейството се мести в Лондон, където майката на Алиша става библиотекарка в лондонския колеж „Куинс Колидж“.[2] Алиша заедно с една от сестрите си посещава училището към колежа, но никога не постъпва в университет. За семейството и приятелите си е известна като Алис, въпреки че по-късно винаги публикува под името Алиша.
Алиша е единствената от дъщерите на Бул, която наследява математическия талант на баща си, въпреки че майката от ранна възраст развива и у петте си деца усет към геометрията.[3] Когато е на 18 години, за първи път се сблъсква с геометрични модели благодарение на зет си Чарлз Хауърд Хинтън и развива способност да визуализира фигури и тела в четвъртото измерение.[1][2] Алиша открива, че съществува точно шест правилни политопа в четиримерното пространство и те са ограничени от 5, 16 или 600 тетраедъра, 8 куба, 24 октаедъра или 120 додекаедъра, съответно. (Въпреки че този факт е вече известен за Лудвиг Шлефли). Алиша извежда тримерните централни напречни сечения на всичките шест правилни политопа изцяло със средствата на евклидови построения и методи на синтетичната геометрия по простата причина, че никога не е изучавала аналитична геометрия. На всички тези сечения си прави модели от картон и въвежда термина „политоп“, за да ги опише.
През 1899 година започва работа като секретарка в Ливърпул, където среща актюера Уолтър Стот и двамата сключват брак през 1890 година. Двамата имат две деца, Мери (1891 – 1982) и Ленърд (1892 – 1963).[4] През 1895 година, Стот научава за трудовете на холандския математик Питер Схауте, свързани с централните сечения на правилните политопи. Схауте пристига в Англия и работи заедно с Алиша Стот, убеждавайки я да публикува резултати си, което тя прави в две статии, издадени в Амстердам през 1900 и 1910 година.[5]
Ръкодовството на Грьонингенския университет ѝ оказва честта да я покани за честванията по тристагодишнината от основаването му и я отличава с титлата „почетен доктор“ през 1914 година.[6] След смъртта на Схауте през 1923 година, Алиша Стот се оттегля за известно време от математическите си разработки.
През 1930 нейният племенник Джофри Инграм Тейлър я запознава с родения в Англия канадски геометър Х. С. М. Коксетър и двамата заедно работят по различни математически проблеми.[6] Стот прави две нови важни открития, даващи връзката между построенията на многостени и златното сечение. В Кеймбриджкия университет Стот изнася съвместна статия с Коксетър. По-късно Коксетър пише за нея: „Силата и простотата на нейния характер, в съчетание с разнообразните ѝ интереси, я правят вдъхновяващ приятел“.[2]
Алиша Стот почива през 1940 година в Мидълсекс.[6] През пролетта на 2001 година, в Грьонингенския университет е открито руло с цветни рисунки на многостени.[2] Въпреки че рисунките са неподписани, веднага са разпознати като дело на Стот. Откритието е последвано от изследване на Ирен Поло-Бланко, която посвещава на трудовете на Алиша глава от своята книга „Теория и история на математическите модели“ (2007).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.