Александър Кръстев

Александър Кръстев е български преподавател, диригент и композитор.

Александър Кръстев
български диригент
Снимка на Александър Кръстев. Източник: ДА „Архиви“
Роден	1 февруари 1879 г. Видин, Княжество България
Починал	11 юли 1945 г. (66 г.) Варна, Царство България
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Инструменти	цигулка
Активност	от 1912 г.

Биография и творчество

Александър Кръстев е роден на 1 (14) февруари 1879 година във Видин, България.

През 1901 г. завършва Консерваторията в Загреб със специалност цигулка. В периода 1901 – 1907 г. работи като учител по музика в Ломското педагогическо училище. Той е един от основателите на Българския музикален съюз и от 1903 г. е член на ръководството му.

През 1907 г. се преселва във Варна. Участва в създаването на повечето музикални институции в града. Дирижира хора и оркестъра на музикалното дружество „Гусла“, хор „Морски звуци“, еврейския хор „Хармония“ и катедралния хор, а от 1919 г. организира и ръководи хора на оперетната дружба. След откриването през 1922 г. на Варненското музикално училище е негов директор. През 1930 г. е от инициаторите за създаване на Варненската общинска опера и участник в артистичния съвет.

Той е един от инициаторите за провеждането на Варненските музикални тържества, прераснали по-късно във фестивала „Варненско лято“. Участва в организирането на летни диригентски курсове и курсове за учители по музика. Издател е на списанието „Играй и пей“ и на учебници по пеене.

През 30-те години е председател на Клуба на радиолюбителите във Варна и от 1934 г. е първият програмен ръководител на новооткритото Радио Варна, за което е автор на музиката на неговия химн.

Като композитор е автор на около 50 хорови и 20 песни за глас и пиано, като „Що ми не дохождаш“ и „Коня яхам“, на марша „Добруджански край“, първото Концертино за цигулка и оркестър в българската музика, пиеси за пиано, над 100 детски и училищни песни, и др.

Александър Кръстев умира на 11 юли 1945 година във Варна.^[1]

Произведения

За симфоничен оркестър

• Увертюра „Иванку“ (1912)
• Концертино за цигулка и оркестър (1921)

Камерна музика

За пиано

• Малка фантазия № 1 (1914)
• „Тъги и радости“ ­ концертен валс (1914)
• „Български народен химн и танци“ (1916)

За солово пеене и пиано

• „Китка ти падна, Дено“
• „Що ме мъчиш, душо Яно“
• „Що ми не дохождаш“
• „Коня яхам“
• „Радкина майка“
• „Ден денувам“, по текст на Пейо Яворов

За хор

• „Раковата“
• „Минкината“
• „Луд гидия“ по текст на Петко Славейков
• „Бонка се в гора загуби“
• 4 хайдушки песни по текст на Пейо Яворов

Детски и училищни песни

• „Коледарски песни“
• „Лазарски песни“
• „Пеперуда“
• „Стар овчар“
• „Химн на труда“

Произведения за него

• „Александър Кръстев“ (1962) – от Генчо Гайтанджиев
• „Александър Кръстев“ (1980) – от Велислава Ранкова

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Александър Кръстев.

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453 – 454.

• Биография в сайта на Съюза на българските композитори Архив на оригинала от 2014-10-24 в Wayback Machine.
• Спомен за Александър Кръстев, на сайта на „БНР“
• История на Радио Варна, в „Литернет“