Александрово (област Бургас)

Алекса̀ндрово е село в Югоизточна България, община Поморие, област Бургас.

За останалите български села с това име вижте Александрово.

---

Александрово
Александрово 42.697223, 27.596505 Александрово
Общи данни
Население	120 души[1] (15 март 2024 г.) 10,9 души/km²
Землище	11.093 km²
Надм. височина	79 m
Пощ. код	8211
Тел. код	05933
МПС код	А
ЕКАТТЕ	00271
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ; 2011)

География

Селото е разположено върху терен с равнинен релеф и слаб наклон на север, където покрай него тече река Ахелой. Намира се на 18 km от общинския център Поморие и на 27 km от областния център Бургас.

Надморската височина при църквата Света Троица е около 79 м.

На около 2,5 км северно се намира язовир Поро̀й, построен на Хаджийска река.

На северозапад покрай Александрово минава пътят Бургас – Варна през град Каблешково.

История

Старото име на селото е Кара̀ кая̀ (в превод от турски език „черната скала“). Преименувано е на Александрово^{[б 1]} от сливенския епископ Антим през 1880 г.

Селото е в България от 1885 г.^{[2][б 2]}

Население

Населението на селото към 31 декември 1946 г. е 364 души,^[3] към 2 декември 1975 г. – 203 души,^[4] към 31 декември 2017 г. – 108 души.^[5]

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост
Общо	102
Българи	95
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	4

Религия

През 2011 г. в селото е изграден православен храм „Света Троица“.^[7]

Бележки

1. Следната информация е дадена за преименуването на села след 1878 г. от „Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989“ в предговора, стр. 8: „… През периода 1878 – 1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административни разпоредби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на царя освободител и на членове от неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища, или 10,5%. Три четвърти от тези преименувания стават през 1906 г.“
2. След Съединението

Източници

1. www.grao.bg
2. Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
3. Справка в Националния регистър на населените места към 28 септември 1949 г.
4. Справка в Националния регистър на населените места към 8 юни 1979 г.
5. Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 2017 г.
6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
7. Списък на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 6 април 2012 г.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.