Албрехт фон Бранденбург

Албрехт фон Бранденбург (на немски: Albrecht von Brandenburg; * 28 юни 1490, Кьолн, Федерална република Германия; † 24 септември 1545, Майнц, Курфюрство Майнц) от род Хоенцолерн, е първо от 1499 до 1513 г., с по-големия си брат Йоахим I Нестор, съ-маркграф на Бранденбург (като Албрехт IV), а след това става духовник и (също като Албрехт IV) архиепископ на Магдебург (1513 – 1545), апостолски администратор (като Албрехт V) за вакантния Халберщат.

Албрехт фон Бранденбург Albrecht von Brandenburg
архиепископ и на Магдебург
Албрехт фон Бранденбург, картина от Лукас Кранах Стари
Роден	28 юни 1490 г. Кьолн, Федерална република Германия
Починал	24 септември 1545 г. (55 г.) Майнц, Курфюрство Майнц
Погребан	Майнц, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква[1]
Учил в	Европейски университет Виадрина
Управление
Период	1513 – 1545
Други титли	съ-маркграф на Бранденбург
Герб
Семейство
Род	Хоенцолерн
Баща	Йохан Цицерон
Майка	Маргарета Саксонска (1449 – 1501)
Братя/сестри	Йоахим I (Бранденбург) Урсула фон Бранденбург (1488 – 1510) Анна фон Бранденбург (1487–1514)
Други роднини	Йоахим II (Бранденбург) (племенник) Йохан фон Бранденбург-Кюстрин (племенник) Йохан Георг (Бранденбург) Катарина фон Бранденбург-Кюстрин Хайнрих V (Мекленбург) (брат на съпруга(та))
Албрехт фон Бранденбург в Общомедия

Още през 1514 г. той става архиепископ на Майнц, митрополит на църковната провинция Майнц, курфюрст и ерцканцлер на Свещената Римска империя и по-късно кардинал на Римската църква. Като поддръжник на индулгенцията, той е един от най-важните противници на Мартин Лутер.

Живот

Албрехт е вторият син и седмото, и най-малко дете, на бранденбургския курфюрст Йохан Цицерон (1455 – 1499) и съпругата му Маргарета Саксонска (1449 – 1501), дъщеря на херцог Вилхелм III „Смели“ от Саксония“ (1425 – 1482) и Анна Австрийска (1432 – 1462), дъщеря на немския крал Албрехт II (1397 – 1439) и Елизабет фон Люксембург (1409 – 1442), дъщеря на император Сигизмунд Люксембургски.

Заедно с брат му Йоахим той основава през 1506 г. университет във Франкфурт на Одер, където следва. Същата година той става духовник. През 1513 г. на 23 години той става архиепископ на Магдебург и администратор на Епископство Халберщат. През 1514 г. той е архиепископ и курфюрст към Майнц и от 1518 г. кардинал. Той управлява от 1514 г. до изгонването му на 21 февруари 1541 г. от резиденцията си Морицбург в Хале на Заале.

През 1515 и 1516 г. той се опитва да изгони евреите от Майнц, но не успява.^[2]

• 
  Албрехт фон Майнц,
  Албрехт Дюрер, 1519
• 
  Гробен паметник на Албрехт фон Бранденбург в катедралата на Майнц

Литература

• Heinrich Grimm: Albrecht von Brandenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 166 f.
• Ludwig Grote: Kardinal Albrecht und die Renaissance in Halle. Waldersee, Halle 2006, ISBN 3-939335-03-7
• Friedhelm Jürgensmeier: Erzbischof Albrecht von Brandenburg 1490 – 1545. Ein Kirchen-und Reichsfürst der Frühen Neuzeit. Knecht Verlag, Frankfurt am Main, ISBN 3-7820-0638-0
• Thomas Schauerte, Andreas Tacke, Katja Schneider: Der Kardinal. Albrecht von Brandenburg, Renaissancefürst und Mäzen. 2 Bände. Katalog der Stiftung Moritzburg. Schnell & Steiner, Regensburg 2006, ISBN 978-3-7954-1909-7
• Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Albrecht (Markgraf von Brandenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, с. 268 – 271
• Armin Stein: Kardinal Albrecht. Projekte-Verlag, Halle (Saale) 2013, ISBN 978-3-95486-436-2

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Albrecht von Brandenburg und Mainz.

• Albrecht von Brandenburg Архив на оригинала от 2013-11-09 в Wayback Machine., Kalliope (Datenbank)
• Ausstellung Kardinal Albrecht von Brandenburg in kardinal-albrecht-2006.de Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.
• Tripota – Trierer Porträtdatenbank Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine.

Източници

1. brana // Посетен на 15 октомври 2020 г.
2. Arye Maimon: Der Judenvertreibungsversuch Albrechts II. von Mainz und sein Mißerfolg (1515/. 16) in: Jahrbuch für westdeutsche Landesgeschichte 4, 1978, с. 191 – 220