Азид

Азидите представляват соли на азотоводородната киселина (HN₃).

Азид
Азиден йон Азидна група
Имена
По IUPAC	Азид
Свойства
Формула	N3−
Моларна маса	42
Опасности
ЕС класификация	E
Основни опасности	взривоопасен
Сродни съединения
Сродни аниони	цианат, изоцианат, изоцианид, тиоцианат, изотиоцианат, фулминат, цианид, нитрид
Други	азотоводородна киселина
Идентификатори
MeSH	D001386
ChEBI	22680
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Азид в Общомедия

Те са вещества с една или повече азидни групи N–
3. Повечето са експлозиви и намират широко приложение във взривната техника. Например Pb(N₃)₂ е пусково вещество.

Химични свойства

По разтворимост във вода азидите приличат на хлоридите.^[1] Азидите на алкалните и алкалоземните метали са йонни, добре разтворими съединения. При бавно загряване те са устойчиви до стапянето си. При топене се разлагат (с изключение на CsN₃):^[2]

${\displaystyle {\begin{array}{lcl}{\ce {2NaN3}}\xrightarrow {\mathrm {573~K} } {\ce {2Na + 3N2}}\\{\ce {3Ba(N3)2}}{\xrightarrow[{{\ce {-7N2}}}]{\mathrm {473~K} }}{\ce {Ba3N4}}{\xrightarrow[{{\ce {-N2}}}]{\mathrm {523~K} }}{\ce {Ba3N2}}\end{array}}}$

Азидите на тежките метали (AgN₃, Hg(N₃)₂, Pb(N₃)₂) са слабо разтворими във вода. Те са избухливи вещества, които се разлагат при удар и нагряване:^[1]

${\displaystyle {\ce {Pb(N3)2 -> Pb + 3N2 ^}}}$

Най-добри качества има оловният азид, защото е устойчив на влага. Азидите на тежките метали са силно ендотермични съединения, което е една от причините за експлозивността им.^[1]

Ковалентни азиди

Триборазин, [H₃N₃B₃(N₃)₃], и други боразотни съединения, например B(N3)-
4, са смятани за прекурсори. Известни са високоенергитични борвъглеродни съединения – C(N₃)+
3 и C₃N₃(N₃)₃, Si(N₃)₄, фосфорни и арсенови азиди.

Получаване

Най-използваната сол е натриевит азид, който се получава при пропускане на диазотен оксид в амонячен разтвор на натрий или при взаимодействие на същия оксид с натриев амид:

${\displaystyle {\begin{array}{lcl}{\ce {4Na + NH3 + 3N2O -> NaN3 + 3NaOH + 2N2}}\\{\ce {2NaNH2 + N2O}}\xrightarrow {\mathrm {190~^{\circ }C} } {\ce {NaN3 + NaOH + NH3}}\end{array}}}$

Азидите на тежките метали се получават от водните разтвори на солите на тези метали при утаяване с натриев азид, NaN₃ и съответния метален хлорид или от триметилсилилазид и съответния метален флуорид:^[2]

${\displaystyle {\ce {nHN3 + MH_n -> M(N3)_n + n/2 H2}}}$;

${\displaystyle {\ce {nNaN3 + MCl_n -> M(N3)_n + nNaCl}}}$;

${\displaystyle {\ce {n(CH3)_{3}SiN3 + MF_n -> M(N3)_n + n(CH3)_{3}SiF}}}$.

Амониевият азид се получава от водни разтвори на азотоводородна киселина и амоняк:

${\displaystyle {\ce {NH3 + HN3 -> NH4N3}}}$

или при нагряване на натриев азид и амониев нитрат:^[2]

${\displaystyle {\ce {NH4NO3 + NaN3 -> NH4N3 + NaNO3}}}$.

Приложение

Термичното резлагане на натриевия азид се използва за получаването на спектрално чист азот.^[2]

Източници

1. Киркова, Елена. Химия на елементите и техните съединения. София, Университетско издателсто „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3504-7. с. 269 – 270.
2. King, R. Encyclopedia of Inorganic Chemistry [10 Volumes]. с. 3045 – 3048.

Тази статия, свързана с неорганична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.