Аеродинамично качество

Аеродинамичното качество на въздухоплавателното средство е съотношението на подемната сила към фронталното съпротивление (или съотношението на техните коефициенти) в координатна система при определен ъгъл на атака.

Съпротивление при лек самолет. Допирателната отразява най-голямото аеродинамично качество.

При по-просто представяне, аеродинамичното качество може да се разглежда като разстоянието, което въздухоплавателното средство може да прелети от определена височина в спокойно време с изключен двигател (ако изобщо има). Например, на планер качеството е обикновено около 30, а на делтапланер – 10. Това означава, че от височина от 1 километър един спортен планер може да прелети около 30 km в идеални условия, а делтапланер – 10 km.

Самолетите по принцип имат аеродинамично качество между 8 и 20: пътническите самолети между 16 и 18, като Еърбъс А320 постига 17, а Боинг 747 – 17,7.^[1] Конкорд има аеродинамично качество от 4 при излитане, 12 при Мах 0,95 и 7,5 при Мах 2.^[2]

Определение

Аеродинамичното качество се определя чрез следното съотношение:

${\displaystyle K(\alpha )={\frac {C_{ya}(\alpha )}{C_{xa}(\alpha )}},}$

където

${\displaystyle \alpha }$ е ъгълът на атака;

${\displaystyle C_{ya}}$ е коефициентът на подемната сила;

${\displaystyle C_{xa}}$ е коефициентът на фронталното съпротивление.

Източници

1. Antonio Filippone. Advanced topics in aerodynamics – Lift-to-Drag Ratios // Архивиран от оригинала на 2008-03-28. Посетен на 2019-04-10.
2. Christopher Orlebar. The Concorde Story // Osprey Publishing, 1997. с. 116.