Административно деление на Китайската народна република

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Китайската народна република в адмнистративно отношение е разделена на 3 равнища – провинции, префектури (области) и окръзи. Неофициално съществува петстепенно делене до общини и райони. На провинциално равнище Китай има 23 провинции (КНР разгледжда Тайван като 23-та провинция), 5 автономни района (自治区 zìzhìqū), 4 града на централно подчинение (直辖市 zhíxiáshì) и 2 специални/особени адмнинистративни района (特別行政區 / 特别行政区 tèbiéxíngzhèngqū) – ОАР или САР.

Remove ads

Първо ниво

Първото ниво на административно деление включва 33 административни единици със средна площ 290 хиляди квадратни километра и средно население 40 милиона души:

  • 22 провинции (省, шен) – основните подразделения от първо ниво, често съответстващи на обособени от хилядолетия географски области
  • 5 автономни райони (自治区 дзъджъцю) – единици със значителни етнически малцинства
  • 4 градове на централно подчинение (直辖市 джъсяшъ) – единици около най-големите градове в страната, те не са градове в традиционния смисъл и включват значителни неурбанизирани територии със своя селищна мрежа
  • 2 специални административни райони (特别行政区 тебие синдженцю) – единици с разширена автономия, заради скорошното си присъединяване към КНР
Повече информация Име, Мандарин ...
Thumb
Remove ads

Второ ниво

Второто ниво на административно деление включва 334 административни единици със средна площ 29 хиляди квадратни километра и средно население 4 милиона души:

  • 7 префектури (地区/地區 дъцю) – в миналото основна единица от второ ниво
  • 293 градски префектури (地級市 дъдзъшъ) – префектури с по-висока степен на урбанизация
  • 30 автономни префектури (自治州 дзъджъджоу) – префектури със значителни етнически малцинства
  • 3 аймаци (盟 мен) – наименование на неградските префектури в автономния район Вътрешна Монголия
Remove ads

Трето ниво

Третото ниво на административно деление включва 2851 административни единици със средна площ 3400 квадратни километра и средно население 500 хиляди души:

  • 1360 окръга (县 сиен) – основната единица от трето ниво
  • 954 района (市辖区 шъсяцю) – подразделения на градски префектури или градове на централно подчинение
  • 366 градски окръга (县級市/縣級市 сиендзишъ) – окръзи с по-висока степен на урбанизация
  • 117 автономни окръга (自治县/自治縣 дзъджъсиен) – окръзи със значителни етнически малцинства
  • 49 хошун (旗 ци) – наименование на окръзите в автономния регион Вътрешна Монголия
  • 3 автономни хошун (自治旗 дзъджъци) – наименование на окръзите със значителни етнически малцинства в автономния регион Вътрешна Монголия
  • 1 специален окръг (特区 тецю) – въгледобивен район в провинция Гуейджоу
  • 1 горски окръг (林区 линцю) – дърводобивен район в провинция Хубей

Четвърто ниво

Четвъртото ниво на административно деление включва 39 864 административни единици със средна площ 240 квадратни километра и средно население 35 хиляди души:

  • 9 660 околии (乡 сян) – в миналото основна единица от четвърто ниво
  • 20 942 градски околии (镇 джън) – околии с по-висока степен на урбанизация
  • 8122 подрайона (街道 дзиедао) – подразделения на по-големи урбанизирани единици
  • 2 района на окръжно подчинение (区公所 сиенсяцю) – използвана в миналото единица в процес на премахване
  • 985 етнически околии (民族鄉 миндзюсян) – околии със значителни етнически малцинства
  • 152 сума (苏木 суму) – наименование на околиите в автономния район Вътрешна Монголия
  • 1 етнически сум (民族蘇木 миндзюсуму) – наименование на околиите със значителни етнически малцинства в автономния район Вътрешна Монголия
Remove ads

Пето ниво

Петото ниво на административно деление включва 662 393 административни единици със средна площ 14 квадратни километра и средно население 2 хиляди души:

  • 104 083 жилищни комитета (居民委员会 дзюминуейюенхуей) – в урбанизираните райони
  • 558 310 селски комитета (村民委员会 цунминуейюенхуей) – в селските райони

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads