Авиокатастрофа в Цюрих (1971)

На 18 януари 1971 г. в 15.49 ч. близо до Летище Цюрих катастрофира самолет „Ил-18“ LZ BED на авиокомпания „Балкан“. Загиват 39 пътници и 7 от членовете на екипажа на самолета. Като по чудо оцеляват командирът на самолета Владимир Владов (Валди) и 12-годишният Израел Фурманович от Бразилия^[1].

Авиокатастрофа в Цюрих
Кратки данни
Дата	18 януари 1971 г.
Място	летище Цюрих
Причина	влошена метеорологична обстановка
Самолет тип	Ил-18
Авиокомпания	„Балкан“
Кодово име	LZ BED
Маршрут	София – Франкфурт – Париж
Пътници	39
Екипаж	7
Загинали	44
Оцелели	2
Авиокатастрофа в Цюрих в Общомедия

Маршрут на полета

В този ден е разпоредено на екипажа на „Ил-18“ да лети и да изпълни задача на „Ту-134“ по комбинирания маршрут София – Франкфурт – Париж. Междувременно 10 пътници на „Ту-134“ чакат на летището в Цюрих и от „Оперативен контрол“ в София разрешават на командира Владов да кацне в Цюрих и да вземе на борда пътниците. Веднага след излитането на самолета от летище Бурже контролната кула на Париж пита командира ще кацне ли на швейцарското летище поради наличието на мъгла. В 15.21 ч. Владов не отказва приземяването в Цюрих, като се основава на метеорологичната сводка, приета от радиста Димитър Барфончовски в 14.50 ч., че видимостта е 800 m и на пистата – 1700 m. Макар и не идеални, тези условия, при наличните инструменти за самолетоводене тогава, позволяват нормално кацане при визуален контрол. Обстановката рязко се влошава, когато самолетът е в зоната за кацане – видимостта вече е 500 м до 1000 m.

Причина

В 15.35 ч. кулата на летище Цюрих получава данните за влошената метеорологична обстановка. Това специално съобщение, наричано от пилотите СПЕЦИ, не е подадено на екипажа на „Ил-18“. В 15.48 ч. командирът получава разрешение за приземяване на писта 16. Това негово решение е правилно, като се има предвид известната му до онзи момент метеорологична обстановка.

„Решението на командира да кацне в Цюрих е абсолютно нормално и правилно. Всеки друг пилот би взел същото решение. Че настъпилото влошаване на времето не е било съобщено на екипажа от 15.28 ч. до 15.48 ч. – цели 20 мин., е по вина единствено на наземните служби“. Това е твърдението на швейцарския пилот-командир Фрийз Шрайбер в експертизата му за последвалата катастрофа.

Същото това СПЕЦИ от 15.35 ч. е съобщено на швейцарски самолет в 15.36 ч. и неговият командир е взел бързото решение да простартира самолета и да не кацне на летище Цюрих.

Катастрофа

На 900 m преди пистата самолетът се накланя на ляво и крилото се удря в земята и се пречупва. Самолетът, подготвен за приземяване, е с леко вирнат нос, което позволява плъзгане по равнинната повърхност пред летището с 230 km/h. Плъзгането убива скоростта и вероятно това е щял да бъде големият шанс за оцеляване на пътниците, ако летището не е било оградено с висок и стръмен ров, в който се забива фюзелажът на машината и целият самолет е обхванат в пламъци. Пожарните коли на летището пристигат едва след 6 мин., поради което много от пътниците почиват не от травми, а от задушаване или от обгаряне.

Загиват 39 пътници и 7 души от екипажа. Сред жертвите е изтъкнатият български диригент Месру Мехмедов. Оцеляват командирът на самолета Владимир Владов и 12-годишният пътник Израел Фурманович от Бразилия.

Разследването на причините за авиационното произшествие се прави от швейцарски специалисти с ръководител д-р От. При оценката на обстоятелствата за произшествието е пренебрегнато мнението на българските експерти.

Източници

1. „90 души гинат в три самолетни катастрофи през 1971 г.“, Виктор Гарванов, в. „Торнадо“, 22 декември – 4 януари 2011, с. 47

Външни препратки

Уикипедия разполага с Портал:Авиация

• Интервю с командира на самолета Владимир Владов Архив на оригинала от 2015-06-24 в Wayback Machine.