From Wikipedia, the free encyclopedia
STS-93 e деветдесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети и шести полет на совалката Колумбия. За първи път за командир на екипажа е назначена жена (Айлин Колинс).
| STS-93 | |
 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Име на кораба | „Колумбия“ |
| Полет на совалка № | 95 |
| Полет на „Колумбия“ № | 26 |
| Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39В |
| Старт | 23 юли 1999 04:31:00 UTC |
| Кацане | 28 юли 1999 03:20:35 UTC |
| Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 33 |
| Продължителност на полета | 4 денонощия 22 часа 50 минути 18 секунди |
| Брой обиколки | 256 |
| Изминато разстояние | 2 890 000 км |
| Височина на орбитата | 283 км |
| Апогей | 280 км |
| Перигей | 260 км |
| Наклон на орбитата | 28,5° |
| Период | 90 мин |
| Маса | при старта: 122 536 кг при кацането: 99 783 кг полезен товар: 22 781 кг |
| NSSDC ID | 1999-040A |
| NORAD ID | 25866 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 5 |
| Снимка на екипажа | |
 от ляво надясно седнали: Колинс, Хоули, Ашби, Тонини, Кулмън | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
STS-96  |
STS-103  |
| STS-93 в Общомедия | |
| Пост | Астронавт |
|---|---|
| Командир | Айлин Колинс трети космически полет |
| Пилот | Джефри Ашби първи космически полет |
| Специалист на мисията 1 |
Катрин Кулмън втори космически полет |
| Специалист на мисията 2 | Стивън Хоули пети космически полет |
| Специалист на мисията 3 | Мишел Тонини (CNES) втори космически полет |
Основната задача на полета на мисия STS-90 е извеждането в орбита на космическата рентгенова лаборатория „Чандра“. Датата на старта на мисията и телескопа е неколкократно назначавана и отлагана. Планирана е първоначално за август, но поради забавяне при окомплектоването полета е отложен за края на годината. После е забавен с няколко седмици по технически проблеми и накрая заради провеждащата се в този момент полет на мисия STS-96 и e прехвърлен за лятото. След два неуспешни опита старта е даден на 23 юли 1999 г.
Космическата рентгенова обсерватория „Чандра“ (20 години обсерваторията е известна с името AXAF (на английски: Advanced X-Ray Astrophysics Facility), а на 21 декември 1998 г. е официално наречена на астрофизика Субраманиан Чандрасекар. Това е най-мощния рентгенов телескоп в света и е на трето място сред космическите телескопи на НАСА (първите два места се заемат от телескопа „Хъбъл“ и гама-обсерваторията „Комптън“).
Създаването на чувствителен рентгенов телескоп е замислено през 1976 г., но самото проектиране на AXAF започва едва през 1978 г. За 20 години проектът претърпява много промени (през 1992 г., с цел намаляване на разходите, проектът AXAF е разделен на два по-малки по размеру апарата), а е завършен на 4 март 1998 г. Апаратът има дължина 11,8 и диаметър 4,27 м. „Сухо“ тегло 4790 кг (пълно – 5865 кг, включително 977 кг гориво за бордния двигател и 4,5 кг газ за работата и). Апарата се състои от три основни части: служебен модул, модул с научните прибори и телескоп.
Под ръководството на Космическия център Маршал (MSFC) за управлението и контрола на работата на обсерваторията в състава на Смитсъновата астрофизическа обсерватория в Кеймбридж (щат Масачузетс) са създадени специален Научен център AXAF (на английски: AXAF Science Center, ASC) и Център за оперативен комтрол (на английски: Operations Control Center, OCC). Заедно ASC и OCC образуват единния Център на рентгеновата обсерватория „Чандра“ (на английски: Chandra X-Ray Observatory Center, CXC).
Отделянето на „Чандра“ става на 23 юли в 11:47 UTC, а в 13:47 апаратът успешно заема работната си орбита.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
