Queen II
албум на Queen / From Wikipedia, the free encyclopedia
Queen II е вторият албум на английската рок банда Queen, издаден през 1974 година. Записан е в Trident Studios, Лондон, Англия през август 1973 г. Двете страни на оригиналната грамофонна плоча са озаглавени „Страна бяло“ и „Страна черно“, вместо общоприетите страни – „А“ и „Б“. Албумът също има свободно жанрово съдържание, като бялата страна включва песни с по-емоционални теми, а черната съдържа изцяло песни на фантазията, често с абсолютно „тъмни“ теми.
Queen II | ||||
Албум на Queen | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | август 1973 | |||
Издаден | ![]() ![]() | |||
Стилове | експериментален рок, хардрок, хевиметъл, прогресив рок | |||
Времетраене | 40:42 | |||
Музикален издател | EMI/Parlophone Records (Европа) Elektra/Hollywood (САЩ) | |||
Пореден албум | втори | |||
Език | английски | |||
Хронология на Queen | ||||
|
Обложката на албума е дело на фотографа Мик Рок, често използван от групата по време на нейното съществуване. Има две версии на използваната снимка, едната с черен цвят на заден и преден план, а другата с кафяв цвят на преден план.
Безброй проблеми спъват издаването на албума. Завършването му съвпада с горивната криза през 1973 г. и като последствие, правителството е принудено да отложи производството на албума с няколко месеца с цел енергийна икономия. След като първите албуми са доставени в музикалните магазини, групата открива правописна грешка на плочата и останалите предвидени доставки са забавени до отстраняването на пропуска.
Водещият вокалист Фреди Меркюри композира цялата „черна“ страна, използвайки виртуозни изпълнения на пиано и клавесин и широк обхват от отлични вокални изпълнения. „Бялата“ страна е много по-различна: четири от петте музикални изпълнения са съставени от Брайън Мей, като едната песен е иструментална, другата е изпята от Меркюри и Тейлър (Меркюри е на пианото), третата е изпята само от Меркюри, а в последната вокалист е Мей. Последната песен от „бялата“ страна на албума, е единствената, която е композирана от Тейлър. Джон Дийкън свири на акустична и на бас китара в повечето от песните, с изключение на „White Queen“ и „Some Day One Day“, където Мей изпълнява китарните части.
Въпреки че албумът е остро критикуван от критиците, той е включен в книгата „1001 албума, който трябва да чуеш преди да умреш“.
- Страна „бяла“
- „Procession“ (Мей) – 1:12
- „Father to Son“ (Мей) – 6:14
- „White Queen (As It Began)“ (Мей) – 4:33
- „Some Day One Day“ (Мей) – 4:21
- „The Loser In the End“ (Тейлър) – 4:01
- Страна „черна“
- „Ogre Battle“ (Меркюри) – 4:08
- „The Fairy Feller's Master-Stroke“ (Меркюри) – 2:41
- „Nevermore“ (Меркюри) – 1:17
- „The March of the Black Queen“ (Меркюри) – 6:33
- „Funny How Love Is“ (Меркюри) – 2:48
- „Seven Seas of Rhye“ (Меркюри) – 2:48
- Бонус песни, в преиздадената версия на албума от Hollywood Records през 1991 година
- „See What a Fool I've Been“ (Мей) (1991, оригинална песет от Б-страната на „Seven Seas of Rhye“)
- „Ogre Battle“ (1991, ремикс на Николас Сансано)
- „Seven Seas of Rhye“ (1991, ремикс на Фреди Бастоне)