Паскал (език за програмиране)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Паскал (Pascal) е структурен език за програмиране, създаден през 1970 г. от проф. Никлаус Вирт (Niklaus Wirth) от Швейцарския национален технологичен институт. Основната му цел е била да служи като език за обучение, т.е. да бъде лесен за научаване и да учи на добър стил на програмиране. Езикът, кръстен в памет на френския математик Блез Паскал, се използва от широк кръг програмисти, като добива особена популярност при студентите и учителите заради простотата си.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Паскал.
Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Паскал | |
Парадигма | императивен/структуриран |
---|---|
Реализиране през | 1970 г. (преди 54 г.) |
Софтуерен разработчик | Никлаус Вирт |
Типизация на данните | статична/ силна/ безопасна |
Програмни диалекти | UCSD, Turbo, Delphi, Borland |
Повлиян от | ALGOL W |
Език на имплементация | Ada Component Pascal Java Modula / -2 / -3 Oberon / -2 Object Pascal Oxygene Seed7 |
Файлово разширение | .pas |
Паскал в Общомедия |
В края на 80-те години на ХХ век е разработена обектно-ориентирана версия, наречена Object Pascal от фирмата Борланд (Borland), използвана по-късно в средата за разработване Delphi, която е продукт на същата фирма. Навлиза и свободната реализация Free Pascal и визуална среда Lazarus, които са многоплатформени както откъм хардуер Intel x86, AMD64, ARM, така и от към ОС – Windows, Mac OS, Linux, Android.
Паскал напълно неоснователно е смятан от някои програмисти (познаващи само на теория така наречения ANSI Pascal – първоначална реализация на езика) на C или С++ за език играчка, тъй като поставя „ограничения“ върху това, което може да се постигне (макар че такива на практика отсъстват в почти всички съвременни реализации на езика), както и обезопасяването, което намалява бързодействието. С обезопасяването при работа с низове и масиви в паскал се избягват типични за програмите на С грешки от използване на незаделена или чужда памет. Поради по-близката си реализация до работата на процесорните инструкции, паскалските низове се обработват многократно по-бързо. Когато е нужно бързодействие, тези проверки в паскал могат да бъдат изключвани, чрез командни ключове на по-известните компилатори.