Национална баскетболна асоциация

Националната баскетболна асоциация (на английски: National Basketball Association, NBA), съкратено НБА, е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и сред 4-те основни професионални спортни лиги на Северна Америка.

Национална баскетболна асоциация National Basketball Association
Вид спорт	Баскетбол
Основан	6 юни 1946 г.
Брой отбори	30
Държави	САЩ (29)  Канада (1)
Континент	Северна Америка
Настоящ победител	Бостън Селтикс
Уебсайт	https://www.nba.com/
НБА сезон 2023/2024
Национална баскетболна асоциация в Общомедия

Създадена е на 6 юни 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 г. след обединението с Националната баскетболна лига на САЩ (НБЛ). Състои се от 30 отбора – 29 в САЩ и 1 в Канада.

Централният офис на НБА се намира на 19-ия етаж на небостъргача Олимпик Тауер на Пето авеню в Ню Йорк. ^[1]

Играчите на НБА са най-скъпо платените професионални спортисти от всички спортни лиги в света. ^[2] Лозунгът на състезателите в НБА е
„Ето защо играем“ (This Is Why We Play).

Преди Мача на звездите в НБА

Отбори

През 1946 г. асоциацията започва с 11 отбора, като след различни промени и прегрупирания от 2004 г. до днес те са 30. САЩ са домакин на 29 отбора, а Канада – на 1. Националната баскетболна асоциация е разделена на 2 „конференции“ – Източна и Западна, а всяка конференция е разделена на 3 дивизии по географски признак. Във всяка дивизия влизат по 5 отбора.

Западна конференция Северозападна дивизия    Денвър Нъгетс Портланд Трейл Блейзърс Оклахома Сити Тъндър Минесота Тимбърулвс Юта Джаз Тихоокеанска дивизия    Лос Анджелис Лейкърс Лос Анджелис Клипърс Голдън Стейт Уориърс Сакраменто Кингс Финикс Сънс Югозападна дивизия    Далас Маверикс Хюстън Рокетс Мемфис Гризлис Ню Орлиънс Пеликанс Сан Антонио Спърс

Източна конференция Атлантическа дивизия    Бостън Селтикс Филаделфия 76ърс Ню Йорк Никс Бруклин Нетс Торонто Раптърс Централна дивизия    Чикаго Булс Детройт Пистънс Милуоки Бъкс Кливланд Кавалиърс Индиана Пейсърс Югоизточна дивизия    Маями Хийт Вашингтон Уизърдс Атланта Хоукс Шарлът Хорнетс Орландо Меджик

Редовен сезон

След лятната почивка отборите се събират отново през октомври за подготвителни лагери. Основната им цел е да се оценят някои новаци, да се видят силните и слаби страни на отбора, да се подготви за предстоящия сезон. Задължително е за сезона да се изберат само дузина състезатели, които ще бъдат в списъка на отбора. Допускат се и трима души в допълнителен списък, евентуални резерви. Същинският сезон обикновено започва в първата седмица на ноември, но е предшестван от приятелски мачове.

В редовния сезон всеки отбор изиграва по 82 срещи, разделени по равно между гостувания и домакинства. Отборите от собствената дивизия се срещат 4 пъти, отборите от същата конференция, но от различни дивизии – 3 или 4 пъти, отборите от другата конференция – само 2 пъти. Ето защо отборът може да има по-лесен или по-труден списък с мачове в зависимост от дивизията и конференцията си. Вече НБА е единственото отборно състезание в Северна Америка, където отборите играят всеки с всеки – минимум по 1 домакинска среща на сезон с всеки отбор.

През февруари се прави пауза, за да се проведе Мачът на звездите. До 2017 г. феновете от САЩ, Канада и по интернет гласуват за най-добрите играчи на различните постове в двете конференции. Избират се 14-те играчи с най-голям рейтинг и се провежда мач Изток срещу Запад (Източна конференция срещу Западна конференция). От 2018 г. с такова гласуване се излъчват само първите баскетболисти на двете конференции за капитани на отборите, а те определят съставите им независимо от конференцията. Излъчва се най-добър играч на мача – MVP. Други интересни конкурси, които съпътстват мача на звездите са избирането на най-добър новак (rookie) и най-атрактивна забивка, както и състезание за най-добри умения (дрибъл, стрелба и подаване), за най-добър стрелец от линията за 3 точки. Тези конкурси всяка година носят различни имена заради различните си спонсори.

Малко след мача на звездите идва и последният ден за трансфер на играчи. Краят на редовния сезон е около 20 април. Тогава идва време за много индивидуални награди – отново Новак на годината, Най-полезен играч, Най-добър защитник, Най-развиващ се играч, Най-добър треньор. По това време се избират и 3 отбора от най-добрите играчи на отделните постове от цялата лига.

Плейофи

В края на април започват плейофите като продължение на редовния сезон. За тази част от шампионата се класират по 8 отбора от всяка конференция. Във всяка от двете конференции става класиране на 8-те отбора по брой победи. По-предното класиране, което имат победителите в дивизиите, носи преимущество. Така се оформят 2 потока от по 8 отбора. Те продължават да играят помежду си, като двете конференции се срещат чак на финала. В двете конференции се провежда първият кръг на плейофите (четвъртфинали на конференциите). Първият среща последния и т.н. съобразно таблицата:

Леброн Джеймс, пазен от Коби Брайънт (2016 г.)

#1	#8
#2	#7
#3	#6
#4	#5

Мачовете се играят до 4 победи, т.е. най-много може да са 7 мача за двойка отбори. Осмината победители достигат да втория кръг на плейофите, т. нар. полуфинали на конференцията. Там се сблъскват победителите от срещите между 1 – 8 и 4 – 5 от една страна, както и 2 – 7 и 3 – 6 от друга. Последният трети кръг (финал на конференцията) определя кой отбор ще отиде на финала на НБА, който определя шампиона.

Финали и шампиони

Финалът на НВА се играе между победителите във финалите на двете конференции, при разменено гостуване по два мача. Шампион става отборът, който достигне 4 победи.

Най-успешният отбор в асоциацията е Лос Анджелис Лейкърс, който е достигал до финала 32 пъти, от които 17 победи, но ако се отчете и победата им под името Минеаполис Лейкърс през 1947/48 г. в НБЛ преди обединението с АБА, броят на титлите им е 18. Втори е Бостън Селтикс със 17 титли и 4 втори места от 21 финала. Трети, но едва с по 6 титли, са Голдън Стейт Уориърс/Филаделфия Уориърс и Чикаго Булс. И шестте победи на Чикаго са завоювани по времето на големия им възход през 1990-те години. Четири от шестте победи на Голдън Стейт са от 2015 до 2022 г. Четвърти, с 5 титли, са Сан Антонио Спърс, които държат рекорда за най-много последователни участия в плейофите – 22.

Най-много финали за титлата (9) е имало между двата най-титулувани отбора с категорично превъзходство на втория: Бостън Селтикс – Лос Анджелис Лейкърс 8:1 победи.

От 2015 до 2018 г., за пръв път в историята на НБА, 4 години поред финалисти са едни и същи отбори – Голдън Стейт Уориърс и Кливланд Кавалиърс.

Лого на
Денвър Нъгетс –
шампион за 2023 г.

Лого на финалите в НБА

Настоящият шампион Денвър Нъгетс печели титлата за първи път.

Финали и шампиони на НБА ^[3][4][5][6]

№	Година	Шампион	Финалист	Резултат
1	1947	ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС	Чикаго Стагс	4 – 1
2	1948	БАЛТИМОР БУЛЕТС	Филаделфия Уориърс	4 – 2
3	1949	МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС	Уошингтън Кепитълс	4 – 2
4	1950	МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС	Сиракуза Нешънълс	4 – 2
5	1951	РОЧЕСТЪР РОЯЛС	Ню Йорк Никс	4 – 3
6	1952	МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС	Ню Йорк Никс	4 – 3
7	1953	МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС	Ню Йорк Никс	4 – 1
8	1954	МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС	Сиракуза Нешънълс	4 – 3
9	1955	СИРАКУЗА НЕШЪНЪЛС	Форт Уейн Пистънс	4 – 3
10	1956	ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС	Форт Уейн Пистънс	4 – 1
11	1957	БОСТЪН СЕЛТИКС	Сейнт Луис Хоукс	4 – 3
12	1958	СЕЙНТ ЛУИС ХОУКС	Бостън Селтикс	4 – 2
13	1959	БОСТЪН СЕЛТИКС	Минеаполис Лейкърс	4 – 0
14	1960	БОСТЪН СЕЛТИКС	Сейнт Луис Хоукс	4 – 3
15	1961	БОСТЪН СЕЛТИКС	Сейнт Луис Хоукс	4 – 1
16	1962	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 3
17	1963	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 2
18	1964	БОСТЪН СЕЛТИКС	Сан Франциско Уориърс	4 – 1
19	1965	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 1
20	1966	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 3
21	1967	ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС	Сан Франциско Уориърс	4 – 2
22	1968	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 2
23	1969	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 3
24	1970	НЮ ЙОРК НИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 3
25	1971	МИЛУОКИ БЪКС	Балтимор Булетс	4 – 0
26	1972	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Ню Йорк Никс	4 – 1
27	1973	НЮ ЙОРК НИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 1
28	1974	БОСТЪН СЕЛТИКС	Милуоки Бъкс	4 – 3
29	1975	ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС	Уошингтън Булетс	4 – 0
30	1976	БОСТЪН СЕЛТИКС	Финикс Сънс	4 – 2
31	1977	ПОРТЛАНД ТРЕЙЛБЛЕЙЗЪРС	Филаделфия Севънтисиксърс	4 – 2
32	1978	УОШИНГТЪН БУЛЕТС	Сиатъл Суперсоникс	4 – 3
33	1979	СИАТЪЛ СУПЕРСОНИКС	Уошингтън Булетс	4 – 1
34	1980	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Филаделфия Севънтисиксърс	4 – 2
35	1981	БОСТЪН СЕЛТИКС	Хюстън Рокетс	4 – 2
36	1982	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Филаделфия Севънтисиксърс	4 – 2
37	1983	ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 0
38	1984	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 3
39	1985	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Бостън Селтикс	4 – 2
40	1986	БОСТЪН СЕЛТИКС	Хюстън Рокетс	4 – 2
41	1987	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Бостън Селтикс	4 – 2
42	1988	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Детройт Пистънс	4 – 3
43	1989	ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 0
44	1990	ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС	Портланд Трейлблейзърс	4 – 1
45	1991	ЧИКАГО БУЛС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 1
46	1992	ЧИКАГО БУЛС	Портланд Трейлблейзърс	4 – 2
47	1993	ЧИКАГО БУЛС	Финикс Сънс	4 – 2
48	1994	ХЮСТЪН РОКЕТС	Ню Йорк Никс	4 – 3
49	1995	ХЮСТЪН РОКЕТС	Орландо Меджик	4 – 0
50	1996	ЧИКАГО БУЛС	Сиатъл Соникс	4 – 2
51	1997	ЧИКАГО БУЛС	Юта Джаз	4 – 2
52	1998	ЧИКАГО БУЛС	Юта Джаз	4 – 2
53	1999	САН АНТОНИО СПЪРС	Ню Йорк Никс	4 – 1
54	2000	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Индиана Пейсърс	4 – 2
55	2001	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Филаделфия Севънтисиксърс	4 – 3
56	2002	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Ню Джърси Нетс	4 – 0
57	2003	САН АНТОНИО СПЪРС	Ню Джърси Нетс	4 – 3
58	2004	ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 3
59	2005	САН АНТОНИО СПЪРС	Детройт Пистънс	4 – 3
60	2006	МАЯМИ ХИЙТ	Далас Маверикс	4 – 1
61	2007	САН АНТОНИО СПЪРС	Кливланд Кавалиърс	4 – 3
62	2008	БОСТЪН СЕЛТИКС	Лос Анджелис Лейкърс	4 – 2
63	2009	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Орландо Меджик	4 – 0
64	2010	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Бостън Селтикс	4 – 3
65	2011	ДАЛАС МАВЕРИКС	Маями Хийт	4 – 2
66	2012	МАЯМИ ХИЙТ	Оклахома Сити Тъндър	4 – 1
67	2013	МАЯМИ ХИЙТ	Сан Антонио Спърс	4 – 3
68	2014	САН АНТОНИО СПЪРС	Маями Хийт	4 – 3
69	2015	ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС	Кливланд Кавалиърс	4 – 2
70	2016	КЛИВЛАНД КАВАЛИЪРС	Голдън Стейт Уориърс	4 – 3
71	2017	ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС	Кливланд Кавалиърс	4 – 1
72	2018	ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС	Кливланд Кавалиърс	4 – 0
73	2019	ТОРОНТО РАПТЪРС	Голдън Стейт Уориърс	4 – 2
74	2020	ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС	Маями Хийт	4 – 2
75	2021	МИЛУОКИ БЪКС	Финикс Сънс	4 – 2
76	2022	ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС	Бостън Селтикс	4 – 2
77	2023	ДЕНВЪР НЪГЕТС	Маями Хийт	4 – 1
77	2024	БОСТЪН СЕЛТИКС	Далас Маверикс	4 – 1

Лого на Лос Анджелис Лейкърс

Лого на Бостън Селтикс

Бил Ръсел (вляво) срещу Уилт Чембърлейн (с топката, вдясно)

Най-успешните отбори в НБА ^[7][8][5],^[6]

№	Отбор	Шампион	Финалист	Всичко финали
1	Бостън Селтикс	18	5	23
2	Лос Анджелис Лейкърс/ Минеаполис Лейкърс	17	15	32
3	Голдън Стейт Уориърс/ Филаделфия Уориърс	6	3	9
4	Чикаго Булс	6	0	6
5	Сан Антонио Спърс	5	1	6
6	Филаделфия Севънтисиксърс/ Сиракуза Нешънълс	3	6	9
7	Маями Хийт	3	3	6
8	Детройт Пистънс	3	2	5
9	Ню Йорк Никс	2	6	8
10	Хюстън Рокетс	2	2	4
11	Милуоки Бъкс	2	1	3
12	Кливланд Кавалиърс	1	4	5
13	Атланта Хоукс/Сент Луис	1	3	4
14	Балтимор/Вашингтон Булетс	1	3	4
15	Оклахома Сити Тъндър/Сиатъл Суперсоникс	1	3	4
16	Портланд Трейл Блейзърс	1	2	3
17	Далас Маверикс	1	1	2
18	Балтимор Булетс (оригинал, 1954)	1	0	1
19	Сакраменто Кингс/Рочестър Роялс	1	0	1
20	Торонто Раптърс	1	0	1
21	Денвър Нъгетс	1	0	1

Финанси

Повишаване на тавана на заплатите от 1985 г. до 2014 г.

Отначало в продължение на много години всички играчи на лигата са получавали приблизително еднакви заплати, които са били малко под 1000 долара на месец.^[9] Но заплатите на играчите се повишават и през 1964 г. Уилт Чембърлейн става първият играч от НБА, който надминава границата от 100 000 долара за сезон. Опитвайки се по всякакъв начин да докаже своето предимство в съперничеството, Бил Ръсел от Бостън Селтикс подписва договор за демонстративна сума от 100 001 долара, но вече през 1968 г. Чембърлейн поставя своя подпис върху договор в размер на 750 000 за три години. Още в първия сезон в лигата рекордът на заплатите преминава към Карим Абдул-Джабар и оттогава заплатите на „звездните“ играчи постоянно се увеличават с непрекъснато нарастващи темпове. От 1984 г. до блокирането през 1999 г. заплатите на играчите са се увеличили почти 10 пъти.^[10]

През 1983 година е определен „таван на заплатите“ (англ. salary cap) – максимално допустимият размер на разходите на един клуб за плащания към играчите като заплата (тоест сумата от всички заплати в отбора). Така наречените „payrolls“ – суми, които могат да бъдат изразходвани за заплати на отделни играчи – пряко зависят от доходите на Асоциацията и са еднакви за всички отбори,^[11] но невинаги е било така. Таванът на заплатите в НБА е мек – има много официално разрешени изключения при подписване на договори с играчи и формиране на цялостна картина на икономическото положение на клуба.^[10][12] Таванът на заплатите може да бъде надвишен, и то значително. За превишението обаче собствениците на клубовете трябва да платят специален данък (данък лукс) към бюджета на лигата в размер на 100% от надвишението.^[13] Плащанията се извършват, ако разходите за заплати надвишават определено ниво на данъци, също предписано от колективния договор (71,7 милиона долара за сезон 2013/14).^[14] Парите се разпределят между останалите отбори с цел изравняване на финансовите възможности на клубовете.

Съществуват и индивидуални граници на доходите на играчите, както за минимални, така и за максимални заплати. Например нов играч от НБА не може да печели по-малко от 490 000 долара годишно (през сезон 2013/14), а след четири години в първенството минималната заплата надвишава прага от 1 милион долара.^[15] Максималната заплата на лице за първа година и за шеста година в НБА е същата и възлиза на около 13 милиона годишно. А за ветеран (повече от 10 сезона) горната граница на заплатата надвишава 19 милиона.^[16]

Доходът на НБА за 2010 г. е 3,8 милиарда долара и при разходи около 3,6 милиарда долара печалбата за годината е 183 милиона долара, а рентабилността – 4,8 %.^[17] Средната заплата на играчите през 2010 г. е 4,8 милиона долара годишно – повече от която и да е друга спортна лига в света.^[2]

В историята на НБА е имало четири локаута по финансови причини, при които е блокирана нейната работа и престава да функционира:^[18][19][20]

1. От 1 юли до 21 септември 1995 г. – отменят се летните тренировъчни лагери.
2. На 11 юли 1996 година за по-малко от 3 часа – „тричасова война“.
3. От 1 юли 1998 г. до 6 януари 1999 г. (204 дни) – спор, за който съдът решава, че клубовете не са задължени да изплащат заплати на играчите при липса на мачове.
4. От 1 юли до 26 ноември 2011 г. (149 дни) – изискванията на собствениците на клубове включват намаление на заплатите на играчите с 25 % и „твърдо“, фиксирано ограничение на заплатата от 45 милиона долара.

През сезон 2013/14 г. таванът на годишните заплатите в НБА е 58 679 000 долара.

Сред по-известните партньори и спонсори са Кока-Кола, Адидас, Хюлет-Пакард, Циско, Хайер Америка, Kиа Mотърс, Бакарди, T-Mобил и др.

НБА като организация носи много амбициозна социална мисия. Програмата NBA Cares е основана през 2005 г. и оттогава лигата, играчите и треньорите са дарили над 160 милиона долара за благотворителност, построени са повече от 600 различни съоръжения за жилища, образование и забавления, а играчите лично са похарчили над милион часа общественополезен труд.^[21]

Вижте също

• Коледни мачове в Националната баскетболна асоциация
• Мач на звездите в НБА
• Рекордите на НБА

Източници

1. Какъв е адресът на офиса на НБА лигата?, NBA.com, 2011-10-12. Архив Архив на оригинала от 2021-09-29 в Wayback Machine. 2012-01-23.
2. NBA leads in highest average salary, foxsports.com, 22 април 2011. Посетен на 2011-07-24. Архив 2012-01-23.
3. Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
4. Всички шампиони на НБА,17 юни 2015 | 08:34; посетен на 18.08.2015
5. LeBron James named unanimous Finals MVP after Cavs' Game 7 win, espn.com, посетен на 10.02.2018.
6. Warriors sweep Spurs, advance to NBA Finals with historic 12 – 0 record, usatoday.com, посетен на 10.02.2018.
7. Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
8. Всички шампиони на НБА, 17 юни 2015, 08:34; посетен на 18.08.2015
9. Гомельский В. А. Истоки // НБА / Под ред. А. Осокина. – М.: Городец, 2006. – 224 с. – ISBN 9785958401659.
10. Paul D. Staudohar. Labor relations in basketball: the lockout of 1998 – 99 // Monthly Labor Review. с. 5. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
11. Jorge Castillo. NBA free agency: Salary cap exceptions explained // The Washington Post, 3 июля 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
12. Rick Bonnell. NBA's real issue: What is a 'soft cap? // charlotteobserver.com, 11 октября 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)^{[неработеща препратка]}
13. Tom Ziller. Proposing a Solution for NBA's Ineffective Luxury Tax // aolnews.com, 25 января 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
14. Ben Golliver. NBA sets 2013 – 14 salary cap, luxury tax figures // Sports Illustrated, 2013-07-10. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
15. 2011 CBA Minimum Annual Salary Scale // RealGM. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
16. CBA Basics: Owners, players and the negotiations // NBA.com, 17 ноября 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
17. NATE SILVER. Calling Foul on N.B.A.’s Claims of Financial Distress // NY Times, 5 июля 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-04. (на английски)
18. NBA Lockout Chronology // 6 января 1999. Архивиран от оригинала на 2012-02-14. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
19. Jerry Bembry. NBA lockout passes quickly Brief stoppage delays free-agent talks 2 days // The Baltimore Sun, 10 июля 1996. Архивиран от оригинала на 2011-11-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
20. NBA settles contract dispute, lifts lockout after 3 hours // Chicago Sun-Times. Архивиран от оригинала на 2016-04-21. Посетен на 2011-10-28.
21. NBA Cares // NBA. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.