Централен процесор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Централният процесор (от английски: Central processing unit, „централно обработващо устройство“), наричан още ЦП (CPU), е основна част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите на програмното осигуряване. Често се наричана само процесор, макар че в много съвременни системи има и други процесори, изпълняващи специализирани функции.
- Вижте пояснителната страница за други значения на ЦПУ.
- Тази статия е за принципите на работа на процесора. За отделните видове вижте Микропроцесор.
Терминът процесор започва да се използва в началото на 60-те години на 20 век,[1] но макар че формата и устройството на централните процесори са се променили драстично оттогава поради напредъка на микроелектрониката, основните принципи на тяхната работа са същите. Първите процесори са проектирани за отделни големи компютри, но с времето се налага серийното производство на процесори, някои от които предназначени за множество разнообразни задачи.
Тенденцията към стандартизация започва още по времето на процесорите, съставени от дискретни транзистори и бързо се засилва с масовото въвеждане на интегралните схеми. С напредъка в тяхната миниатюризация, централните процесори все по-често се изпълняват като една интегрална схема и се наричат микропроцесори. Те са евтини, серийно произвеждани устройства и днес намират широк кръг приложения, далеч надхвърлящ първоначалното им предназначение в големите машини. Съвременните микропроцесори се използват в различни технически системи – от автомобили до мобилни телефони и детски играчки.