За Адолф Хитлер тези точки са фундаментални и не подлежат на промяна. Те са потвърдени и утвърдени наново след вътрешнопартийната конфронтация с привържениците на Грегор Щрасер през 1926 г. в Бамберг и остават неизменна партийна програма до края на Третия Райх (според някои изследователи обаче рядко партийна практика).
Обединение на всички германци в един Райх на основата на правото на народите на самоопределение;
На основата на правото на самоопределение и равноправие на немския народ с другите народи, утвърждаване правото на Германия сама свободно да определя отношенията си с другите народи и държави, чрез отхвърляне на Версайския договор и Сен-Жерменския договор;
Искане за предоставяне на допълнителни територии за осигуряване на прехраната и за уреждане въпроса с пренаселеността на Германия, посредством жизнено пространство (Lebensraum);
Чужденците в Германия да бъдат само гости и да са обект на специални закони;
Служебните постове да не се раздават по „политическа семейственост“, а в зависимост от качествата и квалификацията;
Постигане на народното благо чрез държавата. Прехраната на гражданите е от първостепенно значение за държавата. В случай че държавните ресурси се претоварят, хората, които не са германски граждани, да бъдат изключени от държавните привилегии;
Създаване на здрава средна класа и нейното съхранение чрез подкрепа на дребните производители и търговци, като им се предоставят (площи в) големите магазини;
Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи;
Безмилостно преследване на тежките престъпления и спекулантите;
