From Wikipedia, the free encyclopedia
Яу Мин Пей (на английски: Ieoh Ming Pei) (26 април 1917 – 16 май 2019) е американски архитект от китайски произход.
Яу Мин Пей Ieoh Ming Pei | |
американски архитект от китайски произход | |
Яу Мин Пей през 2006 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | САЩ |
Учил в | Пенсилвански университет |
Архитектура | |
Стил | модернизъм |
Академия | Масачузетски технологичен институт (бакалавър по архитектура, 1940) Харвардски университет (магистър по архитектура, 1946) |
Награди | златен медал от „АИА“ (1979) „Прицкер“ (1983) Praemium Imperiale |
Семейство | |
Съпруга | Ейлийн Луу (1942 – 2014, до смъртта ѝ) |
Деца | 3 синове, 1 дъщеря |
Яу Мин Пей в Общомедия |
С над половинвековна кариера, Пей ще остане сред най-значимите имена в историята на световната архитектура от втората половина на 20 век. Създадената от него архитектурна агенция реализира множество мащабни проекти по целия свят, сред които: сградата на общината в Далас (1977), небостъргача Банк ъф Чайна Тауър в Хонг Конг (1989), голямата реконструкция на музея „Лувър“ в Париж (1993) и много други.
За изключителния му принос в архитектурното творчество е удостоен с редица награди, сред които са годишният златен медал на Американския институт на архитектите (1979)[1] и най-престижната награда в областта на архитектурата – наградата „Прицкер“, връчена му през 1983 г.[2]
Роден на 26 април 1917 година в Гуанджоу, Китай, Яу Мин Пей израства в Хонг Конг и Шанхай. През ранните си години черпи вдъхновение от богатото културното наследство на Суджоу. През 1935 г. 18-годишният Пей заминава за САЩ, където постъпва в архитектурното училище към Университета на Пенсилвания, прехвърляйки се впоследствие в Масачузетския технологичен институт. След дипломирането си се записва в Училището по проектиране на Харвардския университет, където се запознава с архитектите от школата „Баухаус“ Валтер Гропиус и Марсел Бройър.
Яу Мин Пей прекарва 10 години, работейки за нюйоркския магнат в сферата на недвижимите имоти Уилям Зекендорф, преди да основе собствената независима проектантска фирма „И.М. Пей & Партньори“ в средата на 1950-те години, превърнала се по-късно в „Пей Коб Фрийд & Партньори“. Сред ранните проекти, в които той е водещ проектант, са: L'Enfant Плаза Хотел във Вашингтон и Грийн билдинг (1964) към Масачузетския технологичен институт. Първото голямо признание получава с изпълнението на проекта за „Национален център за атмосферни проучвания“ (1967) в Колорадо. Нарасналият му статус води до избирането му за главен архитект на проекта за библиотеката „Джон Ф. Кенеди“ (1979) в Бостън, както и за сградата на общината в Далас (1977) и т.нар. „Източна сграда“ към Националната художествена галерия във Вашингтон (1978).
Първото завръщане на Пей в родината му става през 1974 г. за проекта на хотела „Фрагрант Хил“ в Пекин, завършен през 1982 г., последвано от проекта за емблематичния небостъргач Банк ъф Чайна Тауър в Хонг Конг (1989). През 1980-те години архитектът е в центъра на разразилите се спорове и дискусии относно проекта му за реконструкция на музея „Лувър“ в Париж и по-специално по стъклената пирамида, която заема централно място в композиционното решение. В началото на 1990-те години студиото „Пей Коб Фрийд & Партньори“ е избрано за проектант на „Зала на славата на рокендрола“ в Кливланд.
През 1939 г. Пей сключва брак с Ейлийн Луу, с която имат 4 деца.
„Лувър“, 1993 |
Общината в Далас, 1977 |
Банк ъф Чайна Тауър Хонг Конг 1989 |
Зала на славата на рокендрола Кливланд 1995 |
---|---|---|---|
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.