Янко Пеев

Янко Панайотов Пеев (изписване до 1945 година: Янко Пѣевъ) е български дипломат и съветски разузнавач на Главно Разузнавателно Управление на СССР.^[1] Братовчед на съветския разузнавач и известен български юрист Александър Пеев.

Янко Пеев
български дипломат и съветски разузнавач
Роден	15 март 1882 г. Хасково, Източна Румелия
Починал	5 януари 1951 г. (68 г.) Истанбул, Турция
Семейство
Подпис
Янко Пеев в Общомедия

Биография

Български преподаватели и студенти в двора на затвора Йедикуле на 12 август 1909 г. Разпознават се проф. Георги Кацаров, проф. Йордан Иванов, проф. Анастас Иширков, учителят Георги Баждаров и секретарят на българското агентство Янко Пеев

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство за османското насилие над местното българско население до Министъра на външните работи и вероизповеданията на Княжество България, 22 ноември 1908 година

Роден е на 15 март 1882 година в Хасково. От 1904 година заема разни дипломатически постове, включително в Солун, Виена, Битоля и Цариград. Участва в Балканските и в Първата световна война.

По-късно е посланик на България в Албания (1936 – 1940), Египет (1940 – 1942) и Япония (1942 – 1944), а през 1943 – 1944 г. – и при марионетното прояпонско правителство на Китай. Един от най-приближените на Цар Борис III и тогавашния министър-председател Богдан Филов. По време на престоя си като пълномощен министър в Япония е вербуван да работи за съветското разузнаване още преди да замине там в групата на първия си братовчед Александър Пеев (политик) който основава разузнавателна група за работа за военното разузнаване на СССР, от където доставя ценни сведения на СССР, ставайки добър приятел с японския министър-председател генерал Хидеки Тоджо и други японски дейци, замествайки в Токио заловения от японските власти съветски разузнавач от германски произход Рихард Зорге. След разкриването на Александър Пеев, ареста му и неговия разстрел през 1943 година, Янко Пеев успява да се спаси от разкриване, предупреден от съветския военен аташе в Токио. През 1944 година е уволнен от поста си, но не се връща в България, а намира убежище в Цариград, като след 9 септември 1944 година пише до отечественофронтовското правителство чрез съпругата на братовчед си Александър Пеев Елисавета, че е работил за съветското военно разузнаване с цел да му разрешат да се върне в България, но отечественофронтовската власт отказва, а СССР отказва да го разкрие като агент, което разкриване става чак през 1966 година, когато Янко Пеев е награден посмъртно с висш съветски орден.

Умира в Истанбул на 5 януари 1951 година. Годината на смъртта му е изписана на паметника му в българското гробище в Истанбул.

Бележки

1. Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918 – 1945 гг. М., 2012, стр. 591.