From Wikipedia, the free encyclopedia
Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.
| Як | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1766 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Як в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
От края на XX век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 година в страната има около 17 екземпляра.[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство „Витиня“).[2]
Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.
Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.
Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.
Бременността на яка трае 258 дни.
През юни женската ражда едно малко което ще остане с нея една година.
Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски дзо или „дзопкьо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
