Юлия-Марианна Цветкова Ценова е българска пианистка, композитор и музикален педагог, професор в Националната музикална академия. Автор е на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби; детски хорови песни, песни за детски вокални групи; поп-песни; джазови пиеси; музика за куклен театър, телевизионни сериали и др.
Родена е на 30 юли1948 година в София в семейството на фармацевти, с панагюрски и царибродски корени. Завършва Средно музикално училище „Любомир Пипков“ в София, където изучава клавирно изкуство при доц. Лидия Кутева и хармония (и факултативно композиция) при проф. Евгений Аврамов.
Красимир Кюркчийски записва първата композиция на Юлия Ценова „Неаполитанска песен“ в 3/8 такт, когато тя е още 5-6-годишна, а вече в музикалното училище, след един неин духов квинтет, Кюркчийски я представя на проф. Панчо Владигеров.
От 1970 година Юлия Ценова активно концертира в България и чужбина с камерни, поп-джаз състави и солово в две направления – жанрова и съвременна музика.
Дипломира се в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с две специалности: пиано при проф. Богомил Стършенов (1972) и композиция при проф. Панчо Владигеров (1974). Юлия Ценова е единствената жена, която проф. П. Владигеров е приел за свой студент по композиция. Ценова посещава курсовете по композиция на един от най-значителните музикални творци на Холандия след Втората световна война, проф. Тон де Леув в София (1981) и в Амстердам (Холандия) (1982), а също в Дармщат (Германия). Става преподавател по пиано в катедра „Поп и джаз изкуство“ в НМА, която (вече като професор и декан) ръководи от 1997 година.
В периода 1998-2005 проф. Ценова е първоначално творчески секретар, а впоследствие – председател на Дружеството за нова музика в България (2000-2002), българска секция на International Society for Contemporary Music (ISCM). Член е на управителния съвет на Съюза на българските композитори.
Проф. Ценова има една дъщеря – концертиращата пианистка Кристина Сандулова.[1]
Композицията на Ценова „Безкрайният кръг“ подсказва за звездната „Ракообразна мъглявина“
Своето авторско присъствие Юлия Ценова заявява още в средата на 70-те години. Творческите ѝ интереси са разностранни и насочени към различни жанрове и култури. В произведенията ѝ от 90-те години се чувства и източно философско и естетическо влияние. В музикалния ѝ език се претворяват различни съвременни композиционни техники. Нейни пиеси носят национална звукова атмосфера, пропита с хумор, свежест и динамика. Други, като „Водата ме приспива“ (1993), са с мека и гъвкава фактура, отвеждаща към причудливи съновидения и всепроникваща тишина.[3] А творби като „Безкрайният кръг“ (1995) изразяват вечния копнеж по Космоса и звездните висини.
Самата композиторка споделя за вокалните си цикли „Liebe-Zeit-Tod“ (2002) и „Curriculum Vitae“ (2003) по стихове на Ингеборг Бахман: „Поетичното творчество на Ингеборг Бахман е страстно и отчаяно експресивно. То е провокативно, дълбоко и с непредвидими драматични обрати. В нейната позиция за живота неотклонно присъстват страх, смърт, пределна критичност и безизходност от ситуациите. Използвайки съвременни музикални средства аз се опитвам да проникна в неспокойната ѝ душевност и да създавам диалог. Любов... време... смърт... тоталната нощ и нейната всепоглъщаща утроба... Нейното мощно деструктивно внушение, порив и вик, безнадеждно примирение или отчаяние нерядко асоциират у мен и други драматургически решения... Търся отговори или някакво неизказано, несподелено продължение в стиховете ѝ – отвъд нейната болезнено откликваща и много дълбока чувствителност.“[4]
За късните си творби Юлия Ценова, с усет за парадокс, казва: „Моите произведения в последно време третират философски идеи, свързани с най-различни ясни и неясни неща, след което продължава да не е ясно.“[5]
Чуждестранната музикална критика определя: „Стилът на Юлия Ценова е широкообхватен, силен, динамичен, много индивидуален и емоционален... Някои от творбите ѝ са вдъхновени от джаза, от индийската и мексиканската музика. Вникването във философски аспекти на различни култури ясно се долавя в нейното творчество.“[6]
За двата ѝ вокални цикли се отбелязва: „Идейният свят на Ингеборг Бахман и нейната философия намират експресивен израз в музиката на българската композиторка Юлия Ценова. Разкриват се тайни страхове и неовладяна паника, натрупани мълчания, размисли и смут, който смущава... Мелодия, звуци и текст се преливат в сцени със завладяващ драматизъм.“[7]
Юлия Ценова има редица награди за хорова, сценична и камерна музика.[9] В последните си години получава:
„Златно петолиние“ от СБК (2003)
„Кристална лира“ от СБМТД (2008)
Златен медал от НМА „Проф. П. Владигеров“ (2008)
През 2002 г. Българска национална телевизия прави документален филм-творчески портрет за Юлия Ценова „Молитва на стената“, сценарий и режисура Вергиния Костадинова.
* Международният биографичен център (МБЦ) – Кеймбридж, Англия, включва името и биографията на композиторката в XIV издание на „Кой – кой е“ от февруари-март 1997 г.
* 1996 г. – Международният биографичен център (МБЦ), Кеймбридж, обявява Юлия Ценова за „Жена на годината“, като я включва и в енциклопедията „2000 забележителни личности на XX век“, издание на Кембридж, 1998 г.
* Американският биографичен институт (АБИ) със седалище в Роли, Северна Каролина, включва биографията на Юлия Ценова в VIII издание на своя справочник за изключителни постижения в съвременната музика.
* Името на Юлия Ценова фигурира в „Британската кралска енциклопедия“ (Royal Encyclopedia of Britain) и в немската енциклопедия „Музиката в историята и съвременността“ (Die Musik in Geschichte und Gegenwart).
* Една от най-престижните световни музикални енциклопедии публикува биография и пълен списък на творбите на Юлия Ценова.
Музикално-сценични творби
Камерна опера-мюзикъл:
„Изкушение“, едноактна опера-мюзикъл за солисти, смесен камерен хор и оркестър, либр. Павел Герджиков по Елин Пелин (1996)
Детски мюзикъли:
„В страната на усмивките“, либр. Люба Мънзова (1985)
„Re-acting to Ingeborg Bachmann“. New Essays and Performances. Sung by the soprano Elisabeth Linhart(with CD and DVD) – Würzburg: Königshausen & Neumann (2006) [10]
Цинандова-Харалампиева, Веса. „Потапяне в полюсите. Щрихи към портрета на композиторката Юлия Ценова“, С., Пони, 2000
Юлия Ценова: „Мога да създавам провокации, но не скандали“, интервю с проф. Юлия Ценова от Константин Карапетров, Музика. Вчера. Днес, 2001, 6, с. 10-28.
Юлия Ценова: „Аз съм посланик на самата себе си...“, разговор с Камелия Добрева по повод петдесетгодишнината на композиторката, Български музикални хроники, 1998, 3, с. 51-55.
Julia Tsenova „The endless circle“, Юлия Ценова „Безкрайният кръг“, изпълнява камерен състав от „Младежка филхармония Бургас“, диригент Левон Манукян. Клипът се посвещава в памет на Юлия Ценова.
