From Wikipedia, the free encyclopedia
Юкстамедуларен нефрон (на латински: nephronum longum (juxtamedullare)) е специална еволюционна придобивка, характерна само за отделителната система на птиците и бозайниците, с функция концентриране на урината и съхраняване на телесните течности[1]. Името на тази формация е описателно за местонахождението на нефрона, идва от конюнкцията на наименованието на сърцевината на бъбрека – „медула“ и латинската представка указваща близост – „юкста-“ (на латински: medulla reni, juxta-)[2][3].
Юкстамедуларни нефрони | |
---|---|
Схема на нефрон и кръвоснабдяването му. | |
Бъбречното телце на юкстамедуларния нефрон е в непосредствена близост до медулата, а неговата примка на Хенле се простира по цялото протежение на бъбречната медула (сърцевина). Само 15 – 20%[1] от нефроните в човешкия бъбрек са юкстамедуларни. По протежение на кортикомедуларната граница се разполагат дъговидните артерии и вени, а от тях към капсулата се разклоняват интралобуларните съдове. В сърцевината на бъбрека се намират дългите примки на Хенле. В юкстамедуларните гломерули, еферентните артериоли се групират в снопове от сравнително прави съдове – вази ректи (мн.ч.), на латински: vasae recti, които прекосяват цялото сечение на медулата, за да оросят най-вътрешния медуларен слой[4]. В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа“ (на латински: rete mirabile arteriosa).
Поради особената химична среда, метаболизмът в най-вътрешната медула е анаеробен (т.е. в отсъствие на кислород). По тези причини еритроцитите се пренасочват от правите артериоли на юкстамедуларните нефрони към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа“ (на латински: rete mirabile) не е нужно. Градиентната концентрация на солите в медулата позволяват на примката на Хенле да абсорбира обратно максимално количество вода, ако това се наложи[5][6]. В медуларната зона най-близко до събирателното легенче на бъбрека осмолалността на средата е около 1200(mOsm/L) [7], докато в близост до кората (кортекса) е приблизително равна на тази на кръвта – около 300(mOsm/L) [7]. Тази именно разлика създава предпоставки за юкстамедуларния нефрон да поеме обратно водата и другите нужни субстанции.[5][8]. Осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част позволява екскрецията на хипертонична урина[9]. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата[9].
Бъбречно (малпигиево) телце:
1.) Перитубулни капиляри | |
Примка на Хенле
Дебела част - | |
Кръвноснабдяване:
5.) Еферентна артериола | |
Легенда:
A. Бъбречна капсула, |
Каналчета: 2.) Проксимални извити каналчета |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.