Шокаку
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Шокаку“ (на японски: 翔鶴, shōkaku, означава „летящ жерав“) е японски самолетоносач от периода на Втората световна война.
Шокаку | |
Клас и тип | Самолетоносач |
---|---|
Служба | |
Заложен | 12 декември 1937 г. |
Спуснат на вода | 1 юни 1939 г. |
Влиза в строй | 8 август 1941 г. |
Изведен от експлоатация | Потопен на 19 юни 1944 г. от американската подводница „Кавела“ |
Основни характеристики | |
Бруто тонаж | 25 675 (стандартен), 32 105 (максимален) |
Дължина | 257,5 м |
Ширина | 26 м |
Газене | 8,9 м |
Задвижване | 8 котела и 4 зъбчати турбини тип Канпон, мощност 160 000 (119 MW), задвиващи 4 винта |
Скорост | 34,2 възла (63,3 км/ч) |
Далечина на плаване | 18 000 км (9700 мили при 18 възла) |
Екипаж | 1660 |
Радиоелектронно оборудване | Радари от тип 13 и тип 21 и др. |
Въоръжение | |
Артилерия | Декември 1941 г.:
1943 – 1944 г.:
|
Самолети | Декември 1941 г.:
1943 – 1944 г.:
|
Шокаку в Общомедия |
Родоначалник на едноименния клас самолетоносачи, които са толкова удачни, че са сравнявани със заложените за строеж четири години по-късно американски американски самолетоносачи от клас Есекс (Essex). От този клас е построен и авионосецът Дзуйкаку („Щастливият жерав“), с когото Шокаку участва в много от ключовите сражения на Тихоокеанския театър на войната до потопяването му през 1944 г. Действията на двата самолетоносача са толкова успешни, че главнокомандващият американския Тихоокеански флот Честър Нимиц, обявява за най-щастливия ден в живота си денят, в който разбира, че най-накрая „тези два кораба“ са потопени.[1]