Широкоух прилеп

Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) е вид насекомоядни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е из цяла Европа, Северозападна Африка, Канарските острови и Мала Азия. В България се среща рядко, главно в гористи местности в планините.^[3]

Широкоух прилеп

Природозащитен статут

Почти застрашен[1]

Червена книга на България

Уязвим[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Apo-Chiroptera разред: Прилепи (Chiroptera) семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) триб: Plecotini род: Широкоухи прилепи (Barbastella) вид: Широкоух прилеп (B. barbastellus)

Научно наименование

Barbastella barbastellus (Schreber, 1774)

Разпространение

Широкоух прилеп в Общомедия

[ редактиране ]

Масата на широкоухия прилеп е 6-15 g, дължината на тялото с главата – 45-58 mm, размахът на крилете – 260-295 mm, дължината на ушите – 11,8-18 mm, а дължината на опашката – 38-52 mm. Цветът му е тъмнокафяв до черен по гърба. Ушите са къси, но много широки, покрити по външната страна и ръба на трагуса с меки косми.^[3]

Широкоухият прилеп живее главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери със сравнително ниска температура, малко над 0 °C. През лятото женските раждат по две малки. Полетът на широкоухия прилеп е нисък и бавен, като се ориентира чрез ехолокация, излъчвайки стръмни честотномодулирани сигнали с честота 33-41 kHz.^[3]

Подвидове

• B. b. barbastellus (Schreber, 1774)
• B. b. guanchae (Ibanez & Juste, 2002)

Природозащитен статут

• Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)^[4]
• Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV^[5]

Бележки

1. Barbastella barbastellus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Широкоух прилеп. Посетен на 26 март 2012
3. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 245-247.
4. Chiroptera Specialist Group 1996. Barbastella barbastellus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 4 октомври 2008.
5. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63; 67

Литература

• Марков, Георги. 1988. Бозайници. Наука и изкуство, София, стр. 136
• ((en)) Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 506 – 507 (pdf формат)

Външни препратки

• Широкоух прилеп (Фондация „Наука за природата“)