Шетландски острови
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шетландските острови (на английски: Shetland Islands или само Shetland) са архипелаг, принадлежащ на Шотландия, разположен между Оркни, Фарьорските острови и Норвегия. Това е най-северният регион на Обединеното кралство.
Шетландски острови Roinn na Gàidhealtachd | |
област в Шотландия | |
Страна | Шотландия |
---|---|
Адм. център | Лeруик |
Площ | 1466 km² |
Население | 21 988 души (2001) 15 души/km² |
Официален сайт | www.visitshetland.com |
Шетландски острови в Общомедия |
Островите се намират около 80 км на североизток от Оркни, 170 км от Континентална Шотландия и 220 км западно от Норвегия. Те образуват част от границата между Атлантическия океан на запад и Северно море на изток. Общата им площ е 1466 km²[1]. Населението е общо 22 940 души към 30 юни 2021 г.[2] Местният орган – Съветът на Шетландските острови, е една от 32-те области на Шотландия. Административен център на островите, най-голямо селище и единствен брок е Лeруик, който е столица на Шетландските острови от 1708 г., като преди това столицата е била Скалоуей.
Архипелагът има океански климат, сложна геология, грапава брегова линия и много ниски хълмисти хълмове. Най-големият остров, известен като Мейнланд, е с площ от 967 км[3] и е петият по големина остров сред Британските острови. Той е един от 16-те населени острова на Шетландските острови.
Шетландските острови са населявани от Мезолита. Известно е, че пиктите са първоначалните обитатели на островите преди скандинавското завоевание и последвалата колонизация през Ранното средновековие.[4] От 10. до 15. век островите са част от Кралство Норвегия, докато не са са анексирани към Кралство Шотландия поради кралски спор, включващ плащането на зестра.[5] През 1707 г., когато Шотландия и Англия се обединяват, за да образуват Кралство Великобритания, търговията между Шетланд и континентална Северна Европа намалява. Откриването на петрол в Северно море през 70-те години на 20. век значително стимулира икономиката на Шетланд, заетостта и приходите в публичния сектор.[6] Риболовът винаги е бил важна част от икономиката на островите.
Местният начин на живот отразява скандинавското наследство на островите, включително огнените фестивали Up Helly Aa и силната музикална традиция, особено традиционния стил на цигулка. Почти всички имена на места на островите имат норвежки произход.[7] Островите дават прозаици и поети, които често творят на отличителния шетландски диалект. Многобройни зони на островите са отделени за защита на местната фауна и флора, включително редица важни места за гнездене на морски птици. Шетландското пони и Шетландската овчарка са две добре познати породи животни от Шетландските острови. Други животни с местни породи включват шетландската овца, шетландското говедо, гъска и патица. Шетландското прасе, или грайс, изчезва от около 1930 г.
Мотото на островите, което се появява на герба на Съвета, е на исландски: Með lögum skal land byggja“ („По закон нека земята да се застроява“). Фразата е от староскандинавски произход, спомената е в „Сагата за изгарянето на Нял“ и вероятно е заимствана от провинциалните норвежки закони като Закона на Фростетинг.
Първоначално норвежка колония, островите стават подчинени на шотландската корона на 12 февруари 1472 г. след неплащане на зестра. Много от обитателите им не се чувстват шотландци, смятайки, че са по-близки до скандинавските си корени.