Четирите благородни истини
From Wikipedia, the free encyclopedia
Четирите Благородни Истини (санскрит: чатвари арясатяни; пали: чатари ариясачани) са едни от най-важните учения във всички будистки традиции. Учението на Четирите Благородни Истини обяснява природата на дукха (пали: често се превеждана като „страдание“, „страх“, „стрес“, „незадоволеност“), показва причините за страданието, директно твърди, че има състояние на ума, свободно от страдания, и има път, който води към това състояние.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Astasahasrika_Prajnaparamita_Dharmacakra_Discourse.jpeg/320px-Astasahasrika_Prajnaparamita_Dharmacakra_Discourse.jpeg)
Според будисткото предание историческият Буда за първи път преподава Четирите Благородни Истини в първата си проповед, след като постига просветление. Традиционно то се нарича Първото завъртане на Колелото на Дхарма (Дхамачакра Правартана сутра) и той допълнително разяснява значението ѝ в много последващи учения.
Според учението на Буда всички същества са се прераждали от незапомнени времена поради неразбирането на Четирите Благородни Истини. Когато те бъдат напълно разбрани, това слага край на страданието и причинете за страдание и се постига освобождение, а впоследствие и пълно просветление или най-висшето възможно щастие.