![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/87/Cesare_Borgia%252C_Duke_of_Valentinois.jpg/640px-Cesare_Borgia%252C_Duke_of_Valentinois.jpg&w=640&q=50)
Чезаре Борджия
херцог на Валантиноа, на Романя, на Урбино, на Камерино / From Wikipedia, the free encyclopedia
Чèзаре Бòрджия (на италиански: Cesare Borgia, Чезаре Борджа, на валенсиански: Cèsar Borja, на испански: César de Borja, на латински: Caesar Borgia), наречен Валентино (il Valentino; * 13 септември 1475, Субиако, Папска държава; † 12 март 1507, Виана, Кралство Навара), е ренесансов италиански кардинал (20 септември 1493 – 17 август 1498), политик, херцог на Валантиноа (17 август 1498 – 12 март 1507), на Романя (15 май 1501 – 1503) и на Урбино (20 юни 1502 – 18 октомври 1502), граф на Диоа, принц на Андрия и Венафро, господар на Имола, Форли, Бертиноро и др., гонфалониер на Църквата (1500 – 1503) и генерален капитан на Светата църква (1500 – 1503). Голяма част от своята известност дължи на Николо Макиавели, който често го споменава в творбата си „Владетелят“. Той е безскрупулен политик, решителен и готов на всичко за властта, както и една от най-противоречивите фигури на Италианския ренесанс.[3]
Чезаре Борджия Cèsar de Borja i Catanei | |
италиански кардинал, политик, херцог на Валантиноа, Романя и Урбино | |
![]() | |
Роден |
13 септември 1475 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Испания |
Религия | Католическа църква[1] |
Учил в | Пизански университет |
Управление | |
Други титли | граф на Диоа; принц на Андрия и Венафро; господар на Имола, Форли, Бертиноро и др. |
Герб | |
![]() Герб на Чезаре Борджия като херцог на Романя, Валантиноа и гонфалониер на Църквата (илюстрация от ок. XVI век) | |
Семейство | |
Род | Борджия |
Баща | Александър VI[2] |
Майка | Ваноца Катанеи[2] |
Братя/сестри | Лукреция Борджия Пиер Луиджи Борджия Джовани Борджия Гофредо Борджия |
Деца | Луиза Борджия |
Подпис | ![]() |
Чезаре Борджия в Общомедия |
Насочен е от ранна възраст за църковна кариера от баща си, който, междувременно става папа (Александър VI) и го провъзгласява за кардинал.
След смъртта на брат си Джовани, херцог на Гандия, Чезаре изоставя кардиналския пост. Първоначално се опитва да се ожени за дъщерята на краля на Неапол, за да продължи проарагонската политика на папата, но по-късно се жени за френската аристократка Шарлот д'Албре, получавайки титлата на херцог на Валантиноа. Благодарение на този брак Чезаре и баща му се съюзяват с френския крал Луи XII, който слага край на претенциите си към италианска територия.
Чезаре повежда френската армия да завладее Миланското херцогство и с подкрепата на папата започва повторното завоюване на териториите на Романя, побеждавайки различните местни господари, включително известната Катерина Сфорца, като по-късно получава титлата херцог на Романя от баща си.[4] Впоследствие нахлува в Кралство Неапол, водейки френски войски. През 1502 г., след като бързо постига голяма политическа власт, Чезаре успява да се защити от заговора в Маджоне, като заблуждава предателите и кара да ги удушат в Сенигалия. Това отмъщение силно повлиява на общественото мнение, дотолкова, че Макиавели го спомена в произведението си „Владетелят“ – книга, написана под влиянието на фигурата му.
След смъртта на баща си Чезаре успява да издигне Франческо Тодескини Пиколомини на папския престол с името на папа Пий III, който обаче умира малко след това. По-късно е избран папа Юлий II, който отнема управлението на Романя от херцога и нарежда арестуването му и затварянето му в замъка Сант Анжело. След като бяга, Чезаре намира убежище в Неапол, където е арестуван и отведен в Испания, където след това е затворен по заповед на краля. След дръзко бягство той отива при своя девер Жан III д'Албре, крал на Навара. Умира след опит да обсади замъка на Виана.