From Wikipedia, the free encyclopedia
Цигулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти, обикновено с четири струни, настроени на квинта. Тя е най-малкият инструмент от групата на цигулковите инструменти, в която влизат още виолата и виолончелото (понякога към нея е причисляван и контрабасът).
Тази статия е за музикалния инструмент. За тиквите цигулки вижте Мускатна тиква. | Цигулка | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Класификация | струнен лъков инструмент |
| Сродни инструменти | виола, виолончело |
| Тонов обем | |
 | |
| Цигулка в Общомедия | |
Цигулката, макар че има по-древен произход, придобива в общи линии днешния си вид в Италия през XVI век, като някои допълнителни промени са направени през XVIII век. Цигуларите и колекционерите особено ценят инструментите, създадени от XVI до XVIII век от Гаспаро да Сало, Джовани Паоло Маджини, Джузепе Гуарнери и фамилиите Страдивари, и Амати в Бреша и Кремона, както и тези на австриеца Якоб Щайнер.
Звукът се извлича от цигулката чрез прокарване на лък по една или повече струни (които могат да бъдат притискани с пръстите на другата ръка, за да се получи пълен набор от тонове), чрез дърпане на струните или чрез различни други техники. Цигулката се използва в различни музикални жанрове, като барокова и класическа музика, джаз, фолк и рокендрол.
Цигулката се състои от резонаторна кутия (корпус), шийка с гриф, охлюв с ключове, столче (магаренце), струнник, „душичка“ и четири струни; лъкът ѝ е дълъг 75 см. От класическите инструменти цигулката е единственият, който има българско наименование.
Майсторите, изработващи цигулки, се наричат лютиери.
Цигулката има диапазон от „сол“ на малка октава до „до“ на четвърта октава. Музиката, писана за този инструмент, се нотира на цигулков ключ (ключ сол).
Характерни за цигулките са специфични акорди, наречени грифове, които имат интервали по-големи отколкото на нормалния акорд.
При най-древните известни струнни инструменти, като гръцката лира, звуците се извличат чрез дърпане на струните. Предполага се, че лъковите инструменти се появяват сред конните култури на Централна Азия, като първите им варианти вероятно наподобяват използваните и днес казахски кобиз и монголски морин хуур.[1] Предполага се, че тези инструменти с времето се разпространяват към Китай, Индия, Източната Римска империя и Близкия изток, където стават основа съответно на инструменти като арху, есрадж, византийска лира и ребаб.
Съвременната европейска цигулка се появява в началото на XVI век в Северна Италия. Тя се развива въз основа на лъкови струнни инструменти, използвани в Близкия изток[2] и Източната Римска империя.[3][4] Най-вероятно устройството на първите цигулки е заимствано от три широко използвани дотогава инструмента: ребек (базиран от своя страна на византийската лира[5] и арабския ребаб), виел и лира да брачо.[6] Едно от най-ранните описания на цигулката, включително на нейното настройване, е от книгата „Epitome musical...“ на Филибер Жамб дьо Фер, издадена през 1556 година в Лион.[7] По това време инструментът вече е започнал да се разпространява из Европа.
Цигулката бързо придобива голяма популярност както сред уличните музиканти, така и сред аристокрацията, като още през 1560 година френският крал Шарл IX поръчва на Андреа Амати 24 цигулки.[8] Най-старата запазена до днес цигулка е от този комплект и е известна като Шарл IX.
Най-известните лютиери (майстори на цигулки) между XVI и XVIII век са:
Значителни промени в устройството на цигулката настъпват през XVIII век, най-вече в дължината и ъгъла на грифа. Повечето стари инструменти са претърпели тези изменения и се различават от вида, в който са първоначално произведени.[9] Въпреки това тези инструменти в настоящия си вид служат за стандарт за звука на цигулките и съвременните производители се опитват да се доближат до тяхното звучене.
От самото си начало цигулката се използва като част от камерен или по-голям инструментален състав (оркестър), както и като солов инструмент. Към XVIII век вече се оформят основните музикални форми – соловата соната и цигулковият концерт. Често цигулката се използва напълно самостоятелно, например „Партитите“ на Йохан Себастиан Бах, „Капричиите“ на Николо Паганини и други. Цигулката е основен инструмент в симфоничния оркестър и камерните състави, като квартети и квинтети.
В наши дни инструментите от Златния век на лютиерството, особено тези, създадени от Страдивари и Гуарнери, са сред най-търсените от колекционери и изпълнители. Към 2010 година най-високата цена на цигулка е 3 554 000 долара, платени през 2006 година за произведен през 1707 година инструмент на Страдивари.[10]
В хронологичен ред са дадени някои от авторите, създали знаменити произведения за цигулка. Някои от тях самите са виртуозни цигулари.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
