Цено Куртев

Цено Куртев е български подофицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Цено Куртев
български военен и революционер
Роден	1877 г. Златица, Османска империя
Починал	2 април 1905 г. (28 г.) Драмче, Османска империя
Цено Куртев в Общомедия

Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Биография

Цено Куртев е роден в Златица в 1877 година. Служи като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас. Активен член на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет. В 1900 влиза във ВМОРО и в края на януари 1903 година става четник в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли.

Делегат е на конгреса на Одрински революционен окръг на Петрова нива през юли 1903 г., на който е определен за ръководител Инеадския революционен участък.^[1] Там въстанието започва на 3 август, когато четата на Цено Куртев убива трима стражари в Резово, които се опитват чрез насилие да съберат пушките на населението. На следния 4 август четите на Цено Куртев и Петър Ангелов нападат войската в село Маджура и водят петчасово сражение, в което са убити осемнадесет турски войници, а двама са пленени. На 6 август четата на Цено Куртев обсажда турския гарнизон в село Корфу колиби и води двудневно сражение, като на 7 август вечерта оцелелите турци успяват да избягат.^[2]

На 8 срещу 9 август Цено Куртев взривява фара при Инеада, за да обърка навигацията на турските военни кораби в Черно море. На 11 август четата на Цено Куртев напада село Лиман, а на 13 август влиза в град Ахтопол, който вече е напуснат от турския си гарнизон. Войводата разбива държавните солници и раздава солта на населението от Ахтопол и съседните села – Бродилово, Кости, Каланджа и Стефаново.^[3]

След погрома на въстанието Цено Куртев заминава за България. През 1904 г. е изпратен като войвода на чета в Кочанско, където действа под ръководството на околийския войвода Кръстьо Българията.

Чета на Цено Куртев, 1 март 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Цено Куртев	Златица	Пирдопска	убит
2.	Черню Киров	Златица	Пирдопска	убит
3.	Димитър Стойчев	Златица	Пирдопска	върнал се
4.	Владимир Йорданов	Златица	Пирдопска	убит
5.	Радомир Коевич	Цетине	Черна гора	убит
6.	Пано Юр. Карапанджов	Велес	Велешка	убит
7.	Петър Калчев Тръсиев	Клисекьой	Пирдопска	убит
8.	Стойко Трайков	Куманово	Кумановска	убит
9.	Яне Георгиев	Голямо Ялари	Тръновска	убит
10.	Стоян Андреев	Стара Загора	Старозагорска	върнал се
11.	Иван Милев	Златица	Пирдопска	убит
12.	Арсо Георгиев	Блатец	Кочанска	убит
13.	Трайко Георгиев	Якимово	Кочанска	умрял
14.	Алекса Трифунов	Зърновци	Кочанска	убит[4]

На 1 март 1905 г. Цено Куртев влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО, начело на чета от 14 души и се отправя към Кочанския район. Част от четниците трябва да постъпят като попълнение в четата на Кръстьо Българията. На 2 април (22 март стар стил) 1905 година в сражение с турска войска при село Драмче, Кочанско загива цялата чета на Куртев, начело с войводата.^[5][6][7] В сражението умира и войводата Велко Манов. Заловен е четническият архив, след което започва Драмчевската афера.^[8]

Бележки

1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
2. Тракийско дружество „Антим I“, гр. БУРГАС, архив на оригинала от 6 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090206192045/http://meridian27.com/trakia/v15.htm, посетен на 25 март 2009
3. Христо Силянов, „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.“
4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
5. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 245.
7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
8. Евтимовъ, Д. Драмчевската афера (Споменъ) // Илюстрация Илиндень VIII (71). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 15 - 16.