американски химик From Wikipedia, the free encyclopedia
Хърбърт Чарлс Браун (на английски: Herbert Charles Brown) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1979 г. за работата му върху бороорганичните съединения.
| Хърбърт Браун Herbert Brown | |
| американски химик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 декември 2004 г.
|
| Погребан | Лафайет, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Чикагски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Чикагски университет Университет „Пърдю“ |
| Награди | Нобелова награда за химия (1979) Медал Пристли (1981) |
| Повлиял | Акира Судзуки Ейичи Негиши |
| Семейство | |
| Съпруга | Сара Байлен |
| Деца | 1 |
| Хърбърт Браун в Общомедия | |
Браун е роден на 22 май 1912 г. като Хърбърт Броварник в Лондон в семейството на украински евреи, имигрирали от Житомир. Баща му е дърводелец.[1] Семейството се премества в Чикаго през юни 1914 г. когато Хърбърт е на две години.[2][3] Браун учи в колеж в Чикаго, когато се запознава със Сара Байлен, за която по-късно се жени. През 1935 г. се записва в Чикагския университет, който бързо завършва с бакалавърска степен по наука през 1936 г.[2] Същата година става натурализиран американски гражданин.[4] На 6 февруари 1937 г. се жени за Байлен, за която твърди, че е подбудила интереса му към хидридите на бора, което впоследствие става основна тема на работата, спечелила му Нобелова награда за химия през 1979 г.[2] През 1938 г. получава докторска степен, пак от Чикагския университет.
След като не успява да си намери позиция в индустрията, той решава да приеме следдипломна позиция. С това започва академичната му кариера. През 1939 г. става преподавател в Чикагския университет и остава на тази служба в продължение на четири години, преди да започне работа като асистент в Уейнския университет в Детройт. През 1946 г. е повишен на доцент, а през 1947 г. става професор по неорганична химия в университета „Пърдю“.[5]
През Втората световна война, докато работи с Херман Ървинг Шлесингер, Браун открива начин за получаване на натриев борохидрид (NaBH4), който може да се използва за произвеждане на борани, съединения на бор с водород. Работата му довежда до откриването на първия общ метод за добиване на асиметрични чисти енантиомери.
През 1969 г. е награден с Национален медал за наука.[6] Браун бързо дава заслуги на жена си за това, че го е подкрепяла и го е оставяла да се фокусира върху науката, като се е грижила за семейните финанси, домакинска работа и т.н. Според Браун, след като получава Нобеловата награда в Стокхолм, той взема медала, а тя взема паричната награда от 100 000 щатски долара.
Хърбърт Браун умира на 19 декември 2004 г. в Лафайет, Индиана, след като претърпява инфаркт. Съпругата му умира на следващата година.
Като докторант в Чикагския университет Хърбърт Браун изучава реакциите на диборана (B2H6). Лабораторията на Херман Ървинг Шлесингер там е една от двете, в които се приготвя диборан. Това е рядко съединение, които се приготвя само в малки количества. Шлесингер изследва реакциите на диборана, за да разбере защо най-простото съединение на бор с водород е B2H6, а не BH3.[7]
Когато Браун започва да провежда свои собствени изследвания, той наблюдава реакциите на диборан с алдехиди, кетони, естери и ацил хлориди. Той открива, че диборанът взаимодейства с алдехиди и кетони, при което се образуват диалкоксиборани, които се хидролизират до алкохоли. До този момент органичните химици не разполагат с приемлив метод за редуциране на карбонили при нормални условия. Въпреки това, докторската дисертация на Браун, публикувана през 1939 г., не получава особен интерес. Диборанът е твърде рядък, за да е полезен като синтетичен реактив.[7]
През 1939 г. Браун става асистент в лабораторията на Шлесингер. Към 1940 г. те работят върху летливи ураниеви съединения с малко молекулно тегло. Двамата успешно синтезират летливия ураниев(IV) борохидрид, който има молекулно тегло 298. От лабораторията е поискано да предостави голямо количество от продукта за тестване, но диборанът е в недостиг. Те откриват, че той може да се получи чрез реагиране на литиев хидрид с борен трифлуорид в диетилов етер, което им позволява да произвеждат химикала в по-големи количества. Този успех също среща няколко нови проблема. Литиевият хидрид също е в недостиг, така че на Браун и Шлесингер се налага да намерят начин, който би им позволи да използват натриев хидрид вместо това. Те откриват, че натриев хидрид и триметил борат реагират, образувайки натриев триметоксиборохидрид, който е успешен заместител на литиевия хидрид.[7]
Скоро двамата са информирани, че вече няма нужда от ураниев борохидрид, но изглежда, че натриевият борохидрид може да е полезен при производството на водород. Те започват да търсят начин за евтин синтез и откриват, че добавянето на триметил борат към натриев хидрид при 250° C образува натриев борохидрид и натриев метоксид. Когато се използва ацетон в опит да се отделят двата продукта, е открито, че натриевият борохидрид редуцира ацетона.[7]
Когато Браун се премества в университета „Пърдю“ през 1947 г., той започва да работи по намирането на по-силни борохидриди и по-слаби алуминиеви хидриди, което би осигурило спектър от редуциращи агенти. Екипът учени открива, че променянето на металния йон на борохидрида на литий, магнезий или алуминий повишава редуциращата му способност.[7]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
