испански певец From Wikipedia, the free encyclopedia
Хулио Иглесиас (на испански: Julio Iglesias) е испански певец, който има продадени над 300 милиона албума[1] на 14 езика и е издал 77 албума. Според компанията Sony Music, той е в първите 10 изпълнители с най-високи продажби за всички времена. Добива международна известност през 70-те и 80-те години на ХХ век, като изпълнител на романтични балади, неговият успех продължава, след като започва да изпълнява песни в нови музикални стилове.
| Хулио Иглесиас Julio Iglesias | |
| испански певец | |
 | |
| Роден |
23 септември 1943 г.
|
|---|---|
| Учил в | Мадридски университет „Комплутенсе“ |
| Награди | кавалер на Почетния легион (2007) „Грами“ за цялостен принос (2019) |
| Музикална кариера | |
| Стил | поп музика, традиционна поп музика, софт рок, италодиско, кънтри |
| Инструменти | китара, вокал |
| Активност | от 1968 г. |
| Лейбъл | „Сони Мюзик“, „Кълъмбия Рекърдс“, CBS Records, Philips Records, „Дека Рекърдс“ |
| Семейство | |
| Деца | Енрике Иглесиас |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.julioiglesias.com |
| Хулио Иглесиас в Общомедия | |
До 2009 г. е излизал на сцена в приблизително 5000 концерта[2].
Баща е на поп-звездата Енрике Иглесиас.
Хулио Хосе Иглесиас де ла Куева[3][4] е най-възрастният син на д-р Хулио Иглесиас Пуга и Мариа Дел Розарио де ла Куева и Перинят. Когато певецът е на 61 години, неговият 89-годишен баща има още деца: полубрат Хайме (18 май 2004 г.), полусестра Рут (26 юли 2006 г.), които са от втория му брак с Рона Кейт.
В началото на 60-те години, когато е студент по право в Мадрид, той за кратко играе футбол, на поста вратар за една от младежките формации на Реал Мадрид. Претърпява катастрофа на 22 септември 1963 година, което преждевременно прекратява футболната му кариера. В интервю по-късно той казва: „Загубих контрол над колата и тя се преобърна, което доведе до това, което медиците наричат – параплегия. Това е смачкване на гръбначния стълб, в областта на шията.... Моят гръбначен мозък бе много зле в продължение на три години.“
Лекуващите го лекари, изказват мнение, че той никога вече няма да ходи отново, но макар и бавно, той започва да се възстановява. Като рехабилитация, и за да се развие и увеличи сръчността на ръцете му, започва да свири на китара. След като възстановява здравето си, възобновява академичното си образование, и заминава за Англия, където започва да изучава английски език, първо в Рамсгейт, а по-късно в езикова гимназия в Кеймбридж[5].
През 1968 година Иглесиас печели първа награда в Международния фестивал за песен в Бенигорм, като скоро след това подписва първия си договор. Това успяват да сторят от „Discos Columbia“ – дъщерна компания на Кълъмбия Рекърдс, която издава и разпространява латино музика.
Хулио Иглесиас представлява Испания в Конкурса за песен на Евровизия, през 1970 година, като спечелва престижното четвърто място, след като голямата награда е спечелена от представителя на Северна Ирландия. На конкурса се представя с песента „Gwendolyne“, който е и първият му запис. През 1973 година Иглесиас участва на „Златният Орфей“.
Следват няколко забележителни албума: „Flor де Piel“ (1974 г., с Европейския хит „Мануела“), „El Амор“ (1975) и „Soy“ (1978). Той пее също и на френски език. Една от известните му песни на френски е „Је n'ai pas changé“.
През 1978 година подписва договор със CBS International, като добавя английски, френски, португалски и немски език към репертоара си. През 1981 година Хулио Иглесиас издава албума „De Niña a Mujer“, като в него е включен първият хит на английски език – „Begin the Beguine“ (№ 1 във Великобритания).
През 1984 година той издава „1100 Bel Air Place“, хитов албум, който му носи огромна популярност на англоезичните пазари. Той продава около 3 милиона плочи в САЩ, с първия сингъл „На всички момичета, които съм обичал“ (на английски език – To All the Girls I've Loved Before), който изпява в дует с американската музикална легенда Уили Нелсън, която достига до 5-о място в класацията „Hot 100“, на известното музикално списание „Билборд“. Този албум включва още и песента „Всичко за теб“ („All of You“), записана в дует с Даяна Рос.
През 1985 година бащата на Хулио Иглесиас е отвлечен, но е намерен жив две седмици по-късно. Това подтиква певеца (разведен вече със съпругата си Изабел Прейслър), да се премести със семейството си в Маями, Флорида, САЩ.
Иглесиас спечелва награда „Грами“ за „Най-добър Латино-поп албум“ през 1988 година, както и „Грами“ за албума „Un Hombre Solo“. Записва в дует със Стиви Уондър песента „My Love“.
През 90-те години, Хулио Иглесиас се завръща към първоначалното си испанско звучене в албума „Танго“ (1996), който е номиниран за „Грами“ „Най-добър Латинско поп-албум“ през 1998 година, но наградата е спечелена от автора на романси Луис Мигел [6]. Същата година неговият син Енрике Иглесиас получава номинация „Най-добър дебютен албум“ за албума си „Vivir“, но губи от същия конкурент. Въпреки това „Vivir“ става златен и платинен в САЩ.
Хулио Иглесиас провежда почти непрекъснато турнета и прави записи, за да гарантира, че неговата музика ще достигне навсякъде по света.
Гордее се с постиженията в своята музикална кариера, а и с тази на популярния си син Енрике.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
